Прединфарктно

на Л.

Звездите украсиха нощното небе,
вечерта прегърна ни с милувка,
отпих от прегорчивото кафе,
а ти го подслади с открадата целувка.

Потапям се в кафяви дълбини
и заник няма там.
Пещери без край са тези две очи -
себе си за тях ще дам!

Две лица със поглед вплитат
жажда, блян сред две ръце;
неусетно тъй се те усмихват
и забравят за какво ли не...

Шоколадовата свещ проблясва,
пламъкът ме топли, но уви,
твойта длан е тъй неясна,
замъглена от далечните сълзи.

А в тихото мъчение
дъждът вали нагоре,
сърцето прединфарктно бие -
избра ... да бъде твое!

31.12.08г.
С.

Антоними

Със дървен крак в съня ми се проплъзна,
"Абордаж!"-изтрака, аз-"На нож!" Прости ми!
Картата във джоба ти бе тъй напразна,
че в дните си със тебе бяхме антоними.

Умрях за себе си, пред тебе може да съм жива;
душата ми е като изгорял фъстък - трошима.
Вземи едно парче - на него дадох друго!
Не виждаш - прогледни! Бълнувам и съм обозрима.

Паднах, влачих се, разкъсах свойте колена;
за да не плача - с ръжЕн очите си извадих.
Неверница, но молех се да сбъдна нова красота,
пред пропаст майка, брат, баща поставих!

На ръба, във стаята, във собствения ми позор
изправих се пред нагорещената бесилка,
ръце разперих - открих необозрим простор,
крачката назад превърнах във засилка ...

26.12.08г.
С.

Откраднах залеза от твоите очи ...

музика и аранжимент : Любо Върбанов

текст : Цвети Златева

Откраднах залеза от твоите очи,
няма да се спра до тук - не го мисли.
Ще взема всичко лошо и тъгата,
ще ти подаря от мен зората.

Предизвикваш ме отново да крада,
с целувката да се задоволя.
В дланите си искаш аз да скрия,
в болка, свиващата се магия.

Сгуших те във моето сърце
и се чувствах лека кат` перце,
а сега с тревога се поглеждам,
на огледалото почвам да нареждам:

„Няма вече топлина - само мрак и зъзнеща слана,
няма да се върне - любовта ми да прегърне.
Никога напред не ще проходя - злобата не ще заровя.
В плен на себе си вовеки ще остана - за всекиго и всичко ще забравя"
........
Сили нямам да изпитвам самота,
пречупи се на две приказна съдба,
в ода се превърна на мила добрина,
погребален марш звучи в тъма...


11.11.07 г.
Бл-д

П.П.: Много благодарности и целувки !!!

Бутилка

Излях те върху топлия паваж
и ти се изпари със маранята;
просълзих те и получи се меланж
от чувствена дебилност. Прокълната...

Тапата отдавна бях изгубила
и тъй оставаше ме недолюбена;
течността от мен прокапа във тъга
и малко, или много бях сама...

Разочарована изстрадах. И видях -
на кварцовата лампа осъзнах -
менте е тази течност. Зъбобол!
Не открих изпъстрен бандерол...

Царица

Царица бе тя - с благородна осанка.
Целта и бе царя - от друга страна.
Така всеки път без резерви и спънки
минаваше на противник умело в гърба.

Беше забравила за минали ходове,
за това, че бе пешка във друга ръка,
честно преминала всичките бродове,
за да стигне до края на тази дъска.

Не искаше да си спомня успешни рокади,
на черните фигури - офицерския чин,
бе се издигнала от вековните клади,
пепелта от душата си скрила бе в скрин.

И тъй се зарече пред себе си вечно,
че ще играе в шах-матна любов -
за черния цар, дори безчовечно -
за нова и нова безлична любов.

Уют

Сгушени в топлия зимен юрган,
дъхът ми в надежда със твоя се слива,
капчукът прелива във спукан буркан -
предизвиква картина - водопадно-красива.
Така в тъмнината запали ти свещ
и внесе уют във панелния блок.
Но не във романтика, а в крясък зловещ -
осъзнахме поредно, че нямаме ток.

Без нито лист

Разхождах се във шарена и кичеста гора,
планински ручей ненадейно проромоли,
„Спри се и се вслушай в нашта самота" -
в есенния размисъл едно дърво ми проговори.

„Всички във страданието сме се вкоренили
и отричаме със дървения си инат -
последен лист откъснат - а боли ли -
зимата не ще избяга в своя хлад.

Бързаме, пилеем време, не живеем,
неусетно кръговете се множат във този ствол,
птиците гнездят във нас, но не умеем
да ги приютим като във техен дом.

Така наесен песните замлъкват,
слънцето наказва ни с по-малко топлина
и сетне някои оголени осъмват
без нито лист, без капка светлина..."

И всички тъй живеем във една гора,
притаени в близки, чужди, птици устремени,
зад смеха сезонно секретираме смола -
дори и тези, дето вечно сме зелени.

28.08.08г.
Я.

Нека нищо не виждам!

Дръпнете пердетата...
нека нищо не виждам,
мракът във мене се впива,
самотата през бента приижда...

Изгасете звука...
тишината ме търси,
запалете две свещи
греховете с молитва да кръстим...

Излезте - искам сама да съм...
погребана днес е умората,
погребана... и отправям се към...
извечната будност - предавам се !

Разплачете се и отново отпийте
от онази мизерия - любовта,
не се отегчавайте - отрежете
израслата бяла коса!


29.11.08г.
Бл-д

Sex

Тялото топло със мойто се слива
и става свидетел на тръпнещ романс.
Нощ безгранична - от страст е пропита -
изчаква разпалване във интимния час.

И ето, докосваш ръката си в мойта
и вплиташ тъй пръсти във моята длан,
със дъх, който стене, с очи във блаженство
изпиваш от мен всяка капка със блян.

Погледът в моя през пламък се взира,
разпознава усмихнато шоколадов копнеж,
сетива от ванилия, ненатрапно красива,
се разтварят в светлика на палава свещ.

Нозете прегръдка неволна преплитат,
опиянен е със жар всеки атом във мен -
крещя, а не чувам, не виждам, залитам -
твоят свят е във мен отразен.