Навън - виенско колело,
а вътре - блъскащи колички,
клоун във смешно облекло,
прокъсано от купидонови стрелички.
Навън - отново пълен маскарад,
а вътре - детско влакче -
натоварено със хорска смрад -
локомотивът ще заплаче.
Навън - кипяща слънчевата светлина,
а вътре - лъв със сведен поглед -
заключена под шатрата съдба
чества с писък на живота обред.
4.04.08г.
Бл-д
До болка от неволя пак сломена
и от вярата си чак обезверена,
бродя сред тръстика във безпътие
към алогично-тленното безсмъртие.
Нечовечна, нетрагична, безрезервна
ключа за лампата изгубих аз
и във безвремието светлината дневна
дебнех там, в дванайсетия час.
От безрадост във смеха си отегчена,
дори и клоуните надминах с грехота,
безлюбовна и завинаги вглъбена
във камъка ще търся мекота.
11-04-2008г
Засрамена и опетнена,
отново във дома си се прибирам,
но нямам дом, а само бреме -
с несполука там във нощите се взирам.
Омерзена, прашна, с угризение,
се лутам в безглаголната вселена
и няма слънце във това презрение,
а само тъмнината там е сътворена.
Погрозняла и изпита от тъгата,
че дори в страданието смисъл няма,
но не от мъка почерняла е дъгата,
а от гняв - не го е никой срама.10-04-2008г
Стряхата с мир приюти
тъй сетната птица -
изгнила като таван, без греди,
самотна като непозната вдовица.
Така опозна злочеста душа -
построила във воденица гнездо,
отмивано от нова и нова вода,
загубила корен, листа и стебло.
Вътре във себе си се пречупила,
задушавала се в праха от брашно;
всеки ден търсила, но изгубила,
да издълбае любовта със длето.
Така двете с мир заживяха
и повярва пак стряхата в тази звездица,
но опозна я и вече разбра -
ще бъде тя
поредната прелетна птица...'08 Бл-д
Многострадална там открих те -
във мълчание, във твоя блян;
пожелах да те запазя - овкусих те,
разнебитих своя свят с таран.
В кулинарните си мисли не забравих
да добавя капчица любов.
Сол, пипер - далеч оставих -
до стария тиган, че огън нов
тук - във твоето огнище се разпалва
и примамва с мека топлина.
Нов живот - за нов докладва,
дегустирам размразена добрина.'08 Бл-д
