четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Вяра

СЪлзите си спомени наричаме,
във мъката се давим жадни
и след толкова изречени "Обичам те!"
сякаш сме напълно празни...

Времето отмива нашите следи
и от утрото си бягаме далечни...
Не, не искам да отварям повече врати,
за да виждам грешките човечни!

Може ли от утре да съм нова?
Да не нося белезите на скръбта?
Да остана само със усмивка гола?
Вярвам, че живота ми не е съдба!

7.10.2010г.
С.

1 коментар:

  1. Какво пак те натъжава?
    Защо си толкова унил?
    Защо със писък ме приближаваш?
    нима с целувка не съм те съживила.
    Какво като хилядократно "Обичам те" изричам.
    Не мога само миг един да чувствам теб
    ти като огън в мен изгаряш.
    Това не е тъй мимолено-изведнъж.
    Запиташ ли ме колко-безкрайно ще отвърна.
    Поискаш ли да видиш-лъчи на слънце ще прегърна.
    Не ме оставяй тук сама-без теб не мога.
    Да не ти омръзнах веч-това за мен ще е тревога.

    ОтговорИзтриване