повее върху златните поля.
Забрави за слънцето в небето,
за разходка ми подай ръка."
Приюти се тя във своята любов
и се взря във нивата от ечемик;
остави се на тихата прегръдка,
косите се разстлаха в златния им миг.
"Ще останеш ли до мен? Бъди моя любима!
Ще забравим за ревнуваното слънце,
любовта на западняка е непобедима...
Полей покълналото в мене зрънце!"
Тялото й трепва, щом я аз целуна,
потъвам абстинентно в златните поля.
Пред обещания не ще се аз огъна,
заникът си с нея нека споделя.
"Разкажи за хубавото лято на нашите деца
Открий ме в западняка - спомени довя ..."
А със любовта си в залеза горят слънца
вятърът разстила се над златните поля ...
