GARY MOORE - Empty Rooms
Лъч разделя въздуха във стаята -
безмълвна е във нея светлината.
Във гамата на сивото - осеяна дъгата,
се мръщи иронично на стената.
Счупено - стъклото на прозореца,
играе си с безцветни молекули.
Умирайки във детски смях се нижат
частици от невинност, но разголени.
Вратата скърца - плахо незатворена,
и пантите - в сълзи ръждиви
проплакват. Вятърът с безмълвие
отнася мислите лениви.
Стрелките вече не тик-такат,
картините не вдъхват смисъл.
Единствено следите багрят се във алено
и стаята пресичат все улисано ...
2.04.2010г.
Вр.