Подранила есен

Откъсва се от клона последното листо
и заравя се във своята непоносимост,
слива се с килима под едно дърво,
останало без корени, без птици и без име.

И всеки лист е миг несподелен,
и сякаш от усмивките си бягаме човешки,
а в клоните таим си наранен
безцветен поглед, рани, стих и грешки.

И рано е, а някак е септември.
По улиците няма вече никой,
ятата се стопиха в слънчевите дебри...
дъждът сълзите ми дано измие ...

31.08.2010г.
С.

Сбогуване

Отивам си, пусни ме, заминавам
и дланите си със сълзи поръсвам,
трохи от себе си по пътя разпилявам,
съшивам спомени ... и ги разкъсвам.

Отивам си, а утре ще се съмне,
но снимките остават черно-бели
и нямат цвят, и чакам да се мръкне
без прошка, без очи засмени.

Отивам си и няма аз да липсвам
днес, нямам глас отново да говоря,
последно сбогом с молива написвам,
последно сбогом искам да отроня.

24.08.2010г.
С.

Изневяра

Сложих си червилото от грешки
и душата си наопаки облякох,
прибрах във джоба си обиди нечовешки
и в дома си Злобата довлякох.

Любихме се цяла нощ и сутринта
в очите й ... потърсих тебе,
ала не намерих никаква следа
от изкупена вина, сълзи и бреме.

И тази нощ във скута й ще легна,
ще я прегръщам, но ще виждам теб,
любовта си зад клепачите ще скрия
и с две сълзи сърцето ще простене.

23.08.2010г.
С.

Слепота

"Не виждаш старите си рани,
не виждаш как нозете ти кървят,
не виждаш изподраните си длани -
път, по който слепите вървят..."

С кръвта и болката изтече,
сърцето във буркан затворих...
Истините във очите ми изрече,
къс от въздуха едва отроних.

Сега събирам аромат на слънце
и с шепи пълни плискам си лицето.
В очите ми покълнва ситно зрънце...
Нали ще се усмихне в мен детето?

10.08.2010г.
С.

"Наистина ли си щастлива?"*

Лятна вечер -цял юли си отива,
а със него и рожденият ми ден.
И питаш ме: "Наистина ли си щастлива?",
с уплаха срещаш погледа ми замъглен.

Сълза отново се отронва
и претъркулва хиляди звезди.
Оглежда се във нея самотата,
а сърцето спира да ламти.

Заглъхват тътените на една надежда,
ала две очи не спират да блестят,
зад страхът си топли те поглеждат,
какъв ли още път ще извървят ...


31.07.2010г.
С.

_______________________
* Don't be shame to cry ... /работно заглавие/