Живот под наем

Ако животът ми под наем е -
тогава ти го подарявам,
не се научих как да го откупя,
дори не го и заслужавам.

Докато сърцето ми е в барикада
и не съумея аз да я сваля -
изплашена да не пострадам,
не ще опитам да се съживя.

Така и не намерих своя дом.
Нима достатъчно не обикалях?
И в скитането си сред хорските сръдни
дали без време не останах...

23.10.2010г.
С.

Вяра

СЪлзите си спомени наричаме,
във мъката се давим жадни
и след толкова изречени "Обичам те!"
сякаш сме напълно празни...

Времето отмива нашите следи
и от утрото си бягаме далечни...
Не, не искам да отварям повече врати,
за да виждам грешките човечни!

Може ли от утре да съм нова?
Да не нося белезите на скръбта?
Да остана само със усмивка гола?
Вярвам, че живота ми не е съдба!

7.10.2010г.
С.

На моята тераса ...

На моята тераса времето е спряло
и мравките по пода вече не пълзят,
угарка в пепелниче - някога димяло,
по прозорците почиват капки от дъждът.

На моята тераса слънце не огрява,
но не е тя от северна страна,
завеса с пеперуди - замръзнали тогава,
'га паяче плетеше мрежи от слана.

На моята тераса здравец не цъфти
и врабци отдавна там не пеят,
плахо огънче с езичето пламти,
а в неговата светлинка мечти живеят.

6.10.2010г.
С.