Търся я във детските очи
и всеки ден частиците събирам,
останалите сме затворени врати
и в болката си радостите крием.
Дори във лошото намирам добрина.
Опако на черното не винаги е бяло!
И пътят ни описан е с дъга,
и слънцето ни чака нейде спряло.
Винаги усмивката в очите нося -
макар понякога със поглед наранен -
нали сълзите са усмивки на тъгата...
Моят взор така е просветлен.
24.11.2010г.
С.
