Научи ме да бъда дъждовна,
проливна и с вкус като вино,
ароматна и леко тръпчива -
да отпиват от мене горчиво.
Научи ме да бъда детето
в очите все жадни на баба
за обич, утеха, надежда -
прегърнати плахо в юргана.
Научи ме да бъда отмора
във нозете на яркото лято,
на цветовете да бъда опора,
да съм начало на бялото ято.
Научи ме да бъда онази -
тежка, подвързана книга,
която четеш на талази,
а сюжетът не стига, не стига ...
5.04.2011г.
С.
