Плахо стъпва върху въглени горчиви
и разстила жадно свойта самота,
пропукват тихо съчките ранили
със огъня си жарък босите крака.
Ала от сЪлзите й пламъкът не гасне -
в очите й мъждука пътя към дома -
отново той е ... тъй неясен,
пропит разсеяно от аромата на жарта.
09.01.2011г.
С.
