събота, 28 септември 2013 г.

За какво си, Любов?

За какво си, Любов?
За какво си? Нали,
двете неплахо
вървим разделени.
Гори преминаваш
нелесно... Кажи!
Самотата ли вечер
по пътя ти свети?

За какво си, Любов,
и защо съм ти аз?
Не е лесно
последно да кажеш
"Тръгвам далече!
Отивам без Вас!"
и със сухи сълзи
... да заплачеш.

За какво си, Любов,
щом без теб не боли,
щом крадеш
от света цветовете?
За какво си, Живот?
Отговори ми! Дали
ще ме пуснеш -
без теб - с ветровете?

28.09.2013 г.
С.

неделя, 22 септември 2013 г.

Нов сезон

Във очите й тревата спи,
в косите - прецъфтялата липа;
в тишината й, когато завали,
с цветовете си пристъпва есента.

На разсъмване е най-красива -
със полуусмихнатата си луна;
във сълзите й - ръждиво-жива -
вплита пръсти с лятната ръка.

В близостта им края вижда тя -
във ветровете й тъгата си личи;
пътя към дома проправя есента,
макар да е затворила очи ...

22.09.2013 г.
С.