петък, 18 април 2014 г.

Вали

Аз тръгвам и оставам под дъжда -
в чадъра си преплела длани,
намирам под нозете си цветя,
потъпкани сред наводнените поляни.

И как не спира да вали -
в очите се отварят рани.
От самотата трябва да боли
и думите да са смълчани.

18.04.2014 г.
С.

Няма коментари:

Публикуване на коментар