Късно вечер правя ти сладкиш
и чакам устните ти пак, любими.
Чакам те - да се завърнеш от Париж,
да се прегърнем - длани впили
във нашата отричана любов.
Нали ми носиш още слънчогледи?
Повярвай ми, че чувам твоя зов
дори и през полетата проклети!
Наляла вино и вторачена в нощта,
а над главата ми прелитат самолети...
За сетен път останала сама,
а във очите ми - небето свети...
01.05.2014 г.
С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар