четвъртък, 1 май 2014 г.

В очакване

Късно вечер правя ти сладкиш
и чакам устните ти пак, любими.
Чакам те - да се завърнеш от Париж,
да се прегърнем - длани впили

във нашата отричана любов.
Нали ми носиш още слънчогледи?
Повярвай ми, че чувам твоя зов
дори и през полетата проклети!

Наляла вино и вторачена в нощта,
а над главата ми прелитат самолети...
За сетен път останала сама,
а във очите ми - небето свети...

01.05.2014 г.
С.

Няма коментари:

Публикуване на коментар