Докато сред публиката ни е тъй удобно,
под прожектори на сцената все други ще играят.
Смехът, тревогите, плачът ни - на готово
във вечерната си постановка те ще ни представят.
И все ще се намери кой да режисира
и кой с кирлив парцал зад сцената да бърше,
Когато си без мнение, душата ти умира,
и друг заема мястото й бърже.
Актьорите са нови, ала все са същите.
Поне пред публиката маските си сменят.
Не, няма смисъл! Дори и да се мръщите -
с добро актьор и публика не се променят.
17.11.2014 г.
С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар