неделя, 4 май 2014 г.

Картина

Не съм художник, но рисувам
все небрежно 
с думите по листа -
ще те запомня във зелено,
а върху ти -
слънце ненадейно плисва.

Не съм художник, но пък ето
сред косите ти
аз вплитам слънчогледи -
подранило лято е навсякъде, където
птици пеят
във усмихнати дуети.

Във картината ми има морскосиньо
и бели облаци
над тюркоазени поля.
Пусто ще да е платно без нея - 
мойта спътница
към лятото ми - пролетта.

04.05.2014 г.
С.


събота, 3 май 2014 г.

Нека

Виновна ли е пролетта,
че така сърцето ми разтупа
и притаени погледите тя -
душата ми - все трупа, трупа?

Ръката ти - на рамото, където
в тишината си почива любовта.
И не искам празни нощи! Вето!
Нека за носа ме води пролетта!

02.05.2014 г.
С.

четвъртък, 1 май 2014 г.

В очакване

Късно вечер правя ти сладкиш
и чакам устните ти пак, любими.
Чакам те - да се завърнеш от Париж,
да се прегърнем - длани впили

във нашата отричана любов.
Нали ми носиш още слънчогледи?
Повярвай ми, че чувам твоя зов
дори и през полетата проклети!

Наляла вино и вторачена в нощта,
а над главата ми прелитат самолети...
За сетен път останала сама,
а във очите ми - небето свети...

01.05.2014 г.
С.