Оставиш ли ме - по следите ти ще тръгна
и ще преобърна със очите си света.
Ще се превърна в лято, за да те прегърна
със топлото си слънце в заранта.
Ще викам теб и без да се завръщаш,
във мислите ми ще се будиш всеки ден.
Светът ще онемее, за да можеш да ме чуеш
и да се откриеш в огъня си прероден.
Ще минат дни, а може би години,
за да стигне моят зов до теб.
Щом тръгнеш, очите ще боли ги
да гледат в празния след теб човек.
Не си отивай, преди да дойде сутринта -
ще ни изгубиш в тъмното, докато съмне,
и оставиш ли ме с вечерта сама -
навярно няма да съм жива утре...
06.06.2015 г.
С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар