Ела, запали си. Накъде си затръгвал?
Ето две чаши, имам и лед,
че чисти все още не си се залъгвал
думи да пиеш. Нали си поет!
Сипи ми от оная тежка ракия,
дето на спомени люто мирише
и те удря от ляво, право в ония
рани, които вълчица ти ближе.
Накъдето да тръгваш, води ме натам,
че в безтебие инак изпадам.
Като книга без букви, цигара без плам
и очите без рими оставям.
20.06.2015 г.
С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар