Снощи ме пресрещна тъмен бездомник,
скрил се в най-тихите улички в София.
Макар да бе жив, но с вид на покойник,
проклинаше всички и най-вече ония,
дето ограбен го беше оставил,
наметнат със роба от стара любов
и вез вяра се беше заканил
да живее със него - Животът - суров.
Пуснах петаче във скъсания му джоб
и се помолих да не носи такава
дреха, а от нова най-чиста любов,
че от старата вече нищо не става.
06.07.2015 г.
С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар