"Обичам те"

Режисьорът "Снимаме!" крещи.
- Прошка искам! Нямам повече лъжи.
- Как пък не! Цяла съм инат.
Говори си на разплетения ми чорап.
"Имаме го!" се извиква той,
но сцената отива на към бой.
- Обичам те!
- О, моля ти се! Дилетант!
Не тичай след раздрънкания ми трабант.
- "Обичам те"- ивиква режисьора -
е за следващата сцена, моля!

"Обичам те" е само ред унил,
който някой режисьор е одобрил.

30.05.2015 г.
С.

Затворени в буркан лъчи

Откъсвам от посяти спомени
поникнали цветя - сълзи.
Прибирам в джоба си наронени
по пътя ми до тук трохи.

Прегръщам те на глас. Това е.
С огромни слънчогледени очи
пращам ти липа по вятъра, ухае
на затворени в буркан лъчи.

29.05.2015 г.
С.

Аз минус теб

Две букви, издълбани в кората
на вековно-безмълвния дъб,
с джобно ножче, така - без отплата,
заедно с него все тихо растат.

Едната плюс втората - сплели ръце,
окончателна дума не правят.
"Аз" минус "Теб" пред "разбито сърце"
верен знака равно поставят.

27.05.2015 г.
С.

Не ме наричай с мили имена

Не ме наричай с мили имена
и всички други страсти подтисни си.
Като мене не изпитваш ли вина?
Поспри се малко, почини си!

Не ми казвай колко те боли
и колко много липсвам вече.
Не се обаждай, просто забрави -
аз отдавна пиша отдалече.

Извини ме, не споделям
твоя начин на живот.
Сам си може би - без нея,
но сама бях с теб, любов.

24.05.2015 г.
Созопол

Лъжата

Проклета да е вечната ти слабост,
неприкритата ти непорочност,
страховете и лъжовната ти вярност,
всяка твоя подла гордост!

Прощавах всичко, но лъжата,
хванала те здраво за врата,
вкопчила се в теб - горката -
няма как да ти простя.

Тя - лъжата - е неоправдана,
носи само безпокойство.
Тя - лъжата, Санчо, те оставя
винаги и без достойнство.

16.05.2015 г.
С.

Гледаш ли към мен?

на баба ми

Заради тебе зная - има рай.
На гости скоро ще ти дойда.
Приказките ти ми липсват най
и онзи тежък поглед - твоят.

Тръгна. Аз не се сбогувах
и нямаше прегръдка... Жалко!
Малка бях и се страхувах,
моя мила втора майко.

Разпознавам те във пламъка
на всяка свещ, която паля,
и те виждам как без мъка
се усмихваш на белите, дето правя.

Гледаш ли към мен, защото,
майче, само тебе имам?
Избави се от старостта си - злото,
но в мене млада си и не унивам.

22.03.2015 г.
С.

Мързеливата неделя

Обичам мързеливата неделя,
която ме разлиства с поглед чист.
Разсипвам непохватно върху нея
сутрешното си кафе - статист.

Излежавам се със мързеливата неделя -
как обичам нейните очи -
дълбоки, топли - като нея.
Прегръща ме с деня си и мълчи.

Непрогледна като тъжен стих
и безмълвна като неполучено писмо,
как е трудна мързеливата неделя,
но с усмивка на дете добро.

10.05.2015 г.
С.

Две врабчета

Две врабчета се надумали.
Стъмнило се и се вмъкнали
в златните лозя до село
грозде да крадат умело.

Тежки били плодовете
и решили вкупом двете:
"Да си хапнем грозде на корем,
няма как да го берем!"

Яли, яли и заспали -
толкова били преяли,
че надули се като балони
и сънят успял да ги догони.

А на сутринта,
дядо с тежката метла
погнал ги и тъй крещял -
чак петелът онемял.

"Чакайте сега да видя
кой от гроздето ми взима,
без да пита, а краде -
ушите му ще дърпам две!"

31.12.2014 г.
С.

Женските сълзи

Женските сълзи са най-жестоки.
Появяват се навсякъде и независимо кога,
гримът развалят и разкъсват на посоки
всяко мъжко его, суета.

Женските сълзи, без милост,
щом тъжни са - пробуждат и у другиго тъга,
сплетничат, говорят зад гърба ти,
изкарват всяка черна риза и вина.

Женските сълзи - такава напаст -
докопат ли се те до някоя жена -
не я оставят, ако не напълнят
до гуша давещата се душа.

09.05.2015 г.
С.

Най-ярка е звезда, която пада...

Най-ярка е звезда, която пада

и несмело е затворила очи.

"Към смъртта си, някой казва, бяга",

а за друг е неизречени мечти.

Човек, обаче пада ли - той гасне

и загубва всичко, всеки и това,

което има, преди да трябва да порасне,

което най- е ценно - любовта.

Колкото и дни да е животът ти,

Щом дните ти са без любов - 

свършен си, приятелю, това ти,

мамка му, не е живот!

08.05.2015 г.

С.