Сляпа нощ

Нощта като Самуилова войска

прибира се с избодени очи,

изчезваща във утрото сама,

отлита като ято птици.

Увяхва в слънчогледен пламък,

избрала е да ослепее за беда

и да не се превърне в камък

гледайки във твоите зеници.

24.07.2015 г.

С.

В очите ми ято калинки

В очите ми ято калинки
множат своите точки, така
че преливат във черно зениците
живи - в тях приижда нощта.

И ми носи тя небосклони,
невидими чак от тъма,
но знам, че са там, а тя рони
от звездите си прах и тъга.

23.07.2015 г.
С.

Клада

Домът ми е изгаснало огнище
след жертвоприношение на любовта,
в отломките под пепелта му вижте -
ехти на вещицата сам плача.
А хорските очи, със свойта злоба,
разнасят на сълзите пепелта
и с прашните си стъпки, както могат
оставят рани по листа.
Душите мрачни, влажни, сиви -
тъмници на човешка добрина,
сковават дланите им във пестници,
жадни да ударят на мига.
Нима човек такъв се ражда -
изгаснал огън, без борба?
Не! Всеки огъня подклажда,
докато не го застрелят във гърба.
И сетне се превръщаме в най-черни
не хора, а от слама плашила,
докато не пламне огънят отново
от грешна, влюбена ръка.

21.07.2015 г.
С.

Объркани акорди

Обичам думте, но пък затова
ти говориш с пръсти и клавиши
и черно-бели, като тях така
минорни и мажорни дните ми се нижат.

Преследват ме объркани акорди
и все по-силно струните ми удряш.
Без звук съм аз, ала през буквените порти
можеш думите ми лесно да нанизваш.

Казват някои, че любовта е цветна.
Моята от скоро е във черно-бяло,
на аромат е твърде непрогледна,
а в очите петолиние е спряло.

21.06.2015 г.
С.

Роба от стара любов

Снощи ме пресрещна тъмен бездомник,
скрил се в най-тихите улички в София.
Макар да бе жив, но с вид на покойник,
проклинаше всички и най-вече ония,
дето ограбен го беше оставил,
наметнат със роба от стара любов
и вез вяра се беше заканил
да живее със него - Животът - суров.
Пуснах петаче във скъсания му джоб
и се помолих да не носи такава
дреха, а от нова най-чиста любов,
че от старата вече нищо не става.

06.07.2015 г.
С.