Аз (#3)

Когато съм се родила, нашите още не са знаели как да ме кръстят. Майка ми се казвала Любов и предложила на баща ми да ме кръстят Надежда. Той обаче веднага направил асоциация с омразната си, а след като поотраснах – омразна на мен, леля Надка и категорично наложил вето на това име. И така решили да съм Вяра. 

Макс (#2)

Синът ми днес е на седем и всеки ден за него е нов и различен. Помни баща си и вече не ме пита кога ще се прибере. Все повече започва да прилича на него. Казва се Павел, но откакто е на три сам се представя на всички като Макс. Мисля, че си го открадна от едно бездомно куче, което децата от квартала хранеха тогава, понеже не можеше все още да произнася добре името си. И до ден днешен изворът на желанието му за смяна на името за мен остава загадка. С Емил решихме да не му се противим и също започнахме да го наричаме така.

Съпругът ми (#1)

Събрахме се отново след три години, откакто се бяхме разделили вече веднъж. Намерихме се в нов етап от животите ни, които доброволно се сляха в един, болен от злокачествена любов.

Емил.

Името му е най-точното отражение на неговата същност – хармоничен във всяко отношение, разбиращ и …мил.

Запознахме се в университета и оттогава сме приятели. Станахме гаджета много след това. Два пъти. Вторият път беше фатален.

Юг

Какво сме ние? Прекъсната окръжност,
на която краищата тихо криволичат,
море без дъно, погледи се търсят,
хоризонтите - и те на нас приличат.

Като в откъснат лист от изписана тетрадка,
думите във нас пак есенно са тъжни,
като деца без дом и петолиние без ноти
и те на самотата не остават длъжни.

Какво е есента без прелетните птици -
отново ние - там и тук,
но ако се превърнеш ти във птица,
аз ще се превърна в твоя юг.

08.11.2015 г.
С.