Дали изобщо ще се случиш

Омръзна ми от празни хора,
уморих се все отвън да чакам.
Чорапите ми - мокри на простора,
прокиснаха от празни обещания.
Зад заключени врати
най-често няма никой,
а отключените -
мъчно се отварят.
И идва време, болно от очаквания,
а сълзите ни (макар изсъхнали)
остават.
Главата от съмненията натежава
и можеш само залезите да получиш,
но всеки също изгревите заслужава
и чудя се
дали изобщо ще се случиш.

28.08.2016 г.
С.

На тръгване не се прегръща

Тръгвам си, за да не мисля
има ли при теб за двама място.
От невъзможната любов
май няма изход
и единственият път е бягство.
На тръгване не се прегръща
(очите ми като море на вкус са),
защото ако те прегърна,
вече никога не ще...
не ще успея да те пусна.

21.08.2016 г.
С.

Мое вкъщи

Искам да ме будиш във неделя,
да съм твое утро, твое бягство,
да не ме сравняваш с нея -
миналата болка. С нея ще е тясно.
Да съм твоя тежест - нямам намерения
и никога не ще те притежавам.
Да прегръщам вече нямам угризения -
с теб е лесно. Мога да прощавам,
че пак работиш - постоянно.
Но искам да не ми се мръщиш,
аз да бъда твойта събота,
а ти да бъдеш мое вкъщи.

14.08.2016 г.
С.

Несподелената любов

Несподелената любов е най-голяма -
на нея верен си безпрецедентно.
Несподелената любов не те ранява,
макар да си вглъбен и мислиш ежедневно,
да се усмихваш някак глуповато,
да не знаеш как си стигнал там
и без да тръгваш - да пристигаш в лято
и да намираш, а да знаеш, че си сам.
Несподелената любов - най-истинска и чиста,
най-лека уж, ала вечер как тежи.
Ако знаеш как към себе си притискам
спомените с теб - несънувани дори...

14.08.2016 г.
С.

6 минути

Казват, че когато
не можеш вечер да заспиш,
във нечий сън е вероятно
да бъдеш, без да знаеш,
че гориш,
че си нахлул във нечий свят
и стръпките ти там оставят
като в пясъка на топъл бряг
следи, които могат да раняват.
И тази вечер знам - ще криволичиш
по ръба на моя сън,
ще моля утрото да не наднича
с вълните си и да остане вън -
пред прага на оранжевия хоризонт,
зад който слънцето в засада
изчаква да открие фронт
срещу пясъчната ни блокада.
Но имам 6 минути във предимство,
6 минути съм напред,
за 6 минути имам всичко -
брега и стъпките, и теб.

09.08.2016 г.
С.

Разпилени мисли

Разпилени мисли в тишина

събирам, а ръцете ми треперят –

изпускам ги неловко, без вина

се спъвам в тях

по пътя си да те намеря.

Наблюдаваме живота от високо

като от последен ред на кино-зала –

не виждам, сякаш е дълбоко

онова море,

в което съм боляла.

Седя до теб,

искам да съм твоята цигара и тихо,

без да ти горча,

изгубена в очите ти, тогава

мога само да мълча.

07.08.2016 г.

С.