Цвети Златева

Нестинарка

2012-01-09T19:26:00.000+02:00

Плахо стъпва върху въглени горчиви
и разстила жадно свойта самота,
пропукват тихо съчките ранили
със огъня си жарък босите крака.

Ала от сЪлзите й пламъкът не гасне -
в очите й мъждука пътя към дома -
отново той е ... тъй неясен,
пропит разсеяно от аромата на жарта.

09.01.2011г.
С.

Научи ме

2011-04-06T19:36:00.000+03:00

Научи ме да бъда дъждовна,

проливна и с вкус като вино,

ароматна и леко тръпчива -

да отпиват от мене горчиво.

Научи ме да бъда детето

в очите все жадни на баба

за обич, утеха, надежда -

прегърнати плахо в юргана.

Научи ме да бъда отмора

във нозете на яркото лято,

на цветовете да бъда опора,

да съм начало на бялото ято.

Научи ме да бъда онази -

тежка, подвързана книга,

която четеш на талази,

а сюжетът не стига, не стига ...

5.04.2011г.

С.

Усмивката

2010-11-24T12:35:00.001+02:00

Търся я във детските очи
и всеки ден частиците събирам,
останалите сме затворени врати
и в болката си радостите крием.

Дори във лошото намирам добрина.
Опако на черното не винаги е бяло!
И пътят ни описан е с дъга,
и слънцето ни чака нейде спряло.

Винаги усмивката в очите нося -
макар понякога със поглед наранен -
нали сълзите са усмивки на тъгата...
Моят взор така е просветлен.

24.11.2010г.
С.

Живот под наем

2010-10-23T20:14:00.002+03:00

Ако животът ми под наем е -
тогава ти го подарявам,
не се научих как да го откупя,
дори не го и заслужавам.

Докато сърцето ми е в барикада
и не съумея аз да я сваля -
изплашена да не пострадам,
не ще опитам да се съживя.

Така и не намерих своя дом.
Нима достатъчно не обикалях?
И в скитането си сред хорските сръдни
дали без време не останах...

23.10.2010г.
С.

Вяра

2010-10-07T22:45:00.001+03:00

СЪлзите си спомени наричаме,
във мъката се давим жадни
и след толкова изречени "Обичам те!"
сякаш сме напълно празни...

Времето отмива нашите следи
и от утрото си бягаме далечни...
Не, не искам да отварям повече врати,
за да виждам грешките човечни!

Може ли от утре да съм нова?
Да не нося белезите на скръбта?
Да остана само със усмивка гола?
Вярвам, че живота ми не е съдба!

7.10.2010г.
С.

На моята тераса ...

2010-10-06T17:26:00.000+03:00

На моята тераса времето е спряло
и мравките по пода вече не пълзят,
угарка в пепелниче - някога димяло,
по прозорците почиват капки от дъждът.

На моята тераса слънце не огрява,
но не е тя от северна страна,
завеса с пеперуди - замръзнали тогава,
'га паяче плетеше мрежи от слана.

На моята тераса здравец не цъфти
и врабци отдавна там не пеят,
плахо огънче с езичето пламти,
а в неговата светлинка мечти живеят.

6.10.2010г.
С.

Подранила есен

2010-08-31T13:29:00.000+03:00

Откъсва се от клона последното листо
и заравя се във своята непоносимост,
слива се с килима под едно дърво,
останало без корени, без птици и без име.

И всеки лист е миг несподелен,
и сякаш от усмивките си бягаме човешки,
а в клоните таим си наранен
безцветен поглед, рани, стих и грешки.

И рано е, а някак е септември.
По улиците няма вече никой,
ятата се стопиха в слънчевите дебри...
дъждът сълзите ми дано измие ...

31.08.2010г.
С.

Сбогуване

2010-08-24T23:51:00.000+03:00

Отивам си, пусни ме, заминавам
и дланите си със сълзи поръсвам,
трохи от себе си по пътя разпилявам,
съшивам спомени ... и ги разкъсвам.

Отивам си, а утре ще се съмне,
но снимките остават черно-бели
и нямат цвят, и чакам да се мръкне
без прошка, без очи засмени.

Отивам си и няма аз да липсвам
днес, нямам глас отново да говоря,
последно сбогом с молива написвам,
последно сбогом искам да отроня.

24.08.2010г.
С.

Изневяра

2010-08-23T19:59:00.002+03:00

Сложих си червилото от грешки
и душата си наопаки облякох,
прибрах във джоба си обиди нечовешки
и в дома си Злобата довлякох.

Любихме се цяла нощ и сутринта
в очите й ... потърсих тебе,
ала не намерих никаква следа
от изкупена вина, сълзи и бреме.

И тази нощ във скута й ще легна,
ще я прегръщам, но ще виждам теб,
любовта си зад клепачите ще скрия
и с две сълзи сърцето ще простене.

23.08.2010г.
С.

Слепота

2010-08-10T15:58:00.003+03:00

"Не виждаш старите си рани,
не виждаш как нозете ти кървят,
не виждаш изподраните си длани -
път, по който слепите вървят..."

С кръвта и болката изтече,
сърцето във буркан затворих...
Истините във очите ми изрече,
къс от въздуха едва отроних.

Сега събирам аромат на слънце
и с шепи пълни плискам си лицето.
В очите ми покълнва ситно зрънце...
Нали ще се усмихне в мен детето?

10.08.2010г.
С.

"Наистина ли си щастлива?"*

2010-08-04T22:21:00.001+03:00

Лятна вечер -цял юли си отива,
а със него и рожденият ми ден.
И питаш ме: "Наистина ли си щастлива?",
с уплаха срещаш погледа ми замъглен.

Сълза отново се отронва
и претъркулва хиляди звезди.
Оглежда се във нея самотата,
а сърцето спира да ламти.

Заглъхват тътените на една надежда,
ала две очи не спират да блестят,
зад страхът си топли те поглеждат,
какъв ли още път ще извървят ...

31.07.2010г.
С.

_______________________
* Don't be shame to cry ... /работно заглавие/

Не се предавай!

2010-07-27T22:49:00.001+03:00

Limited edition for Zory! ;)

Виждаш, че отново всичко рухва,
искаш да избягаш на четири страни,
навсякъде и всеки те настъпва,
недей му връща - усмихни се и прости!

Щом не те познава някой, а обижда -
спомни си, че човешко е да се греши,
вдигни глава - днес той не вижда,
но знай, че утре може да си ти!

27.07.2010г.
С.

Поспри за малко ...

2010-07-26T00:12:00.000+03:00

Поспри за малко, стой - не тръгвай -
неизречени са много мои думи ...
Не ще успея утре да те върна,
затова помни ти нотите между ни.

Поспри за малко, искам да ти кажа:
причината за всичко днес си ти -
за слънчевите дни, кръвта върху паважа,
истините и лъжите ... Моля те, прости!

Поспри за малко - някой те обича,
а може би готов е, дори и да скърби,
мечтите си извечни да почне да отрича
завинаги ... неописуемо - макар и да боли...

Поспри за малко, а сетне ... отиди си.
Това бленуваш нощ и ден, нали?
Щастие щом искаш - тръгвай - намери си,
ще се усмихваш, както никога, дали ...

26.07.2010г.
С.

Безцветно

2010-07-17T22:29:00.003+03:00

В очите - врязани дълбоки белези -
изпиват всеки цвят от моя ирис,
сочат хоризонта - росни и унесени,
а смъртта им носи тъжен мирис.

И плахо, иззад светлосенки сиви,
потрепва тихо молив върху листа,
драска и разкъсва с думите горчиви
мисълта в домът ми - блудкава, нечиста.

Но в стаята не влиза вече никой,
цветята се превиват в белите саксии,
отпиват жадно мъка - ненаситни,
и чакат свойте нови орисии.

Ах, как светът не беше черен
последно във тревата като ходих боса
и розите не криеха си цветовете
зад рафта, пълен само с проза ...

17.07.2010г.
С.

Върни я!*

2010-07-10T13:27:00.004+03:00

Дадох вярата си безвъзмездно;
подарих ти слънцето, усмивките, дъгата;
взе ми есента и цветовете
и във мен остана самотата.

Върни ми спомените, снимките, смехът;
върни ми истината, зрънцето, душата.
Искам си надеждата отново! Затова
върни ми всичко без отплата!

Искам пак да мога да обичам,
искам искрено да чувствам или страдам!
Чистата любов не става на омраза,
затова върни я - за да спра да бягам!

10.07.2010г.
С.

____________
* In memory of a great love

За мъничко любов ...

2010-07-02T21:45:00.002+03:00

За мъничко любов пресякла бих света,
очите си бих дала за напръстник със топлина.
Защо са ми ръце, щом никога така
няма да прегръщам, да лаская, да трептя?

За мъничко любов косите си аз давам -
защо са ми ако не радват топли две очи?
Последния си дъх и нищо във замяна
не искам ... само къс лъчи ...

2.07.2010г.
С.

Плачът на цветята

2010-07-01T23:19:00.002+03:00

Във съня си проплакват цветя -

там - в саксията стара на баба.

Нечовешка, но близка тъга

се прокрадва - неловка и няма.

А как са красиви, дори и да плачат -

цвета си разтворили са пред целия свят,

може за никого нищо да значат,

но разцъфтяват, увяхват - макар и със свян.

Не разбираш! Те всъщност не страдат,

и роса не е тази сълза,

но прераждат се по Голгота към Храмът,

а не сме ли и ние цветя...?

1.07.2010г.

С.

Снимка: Zvetanka Shahanska

Сватба

2010-06-13T22:00:00.000+03:00

На Ж. и И.

В езеро бистро два лебеда бели

преплитат се в танц - във любовна игра,

в очите блестящи душата им свети.

Слънцето венчае се днес за деня ...

Под птиците бисери в раковини се крият,

над тях клоните спуска върба.

И сякаш усмихват се - странно щастливи,

открили какво е за тях любовта.

Водата обгражда ги с нежен венец,

лилии разцъфтяват под вечни лъчи.

Денят днес се врече пред целия лес -

ще се радва и страда зад слънчевите очи...

12.06.2010г.

С.

Beverley Craven - Promise Me /превод/

2010-05-16T22:10:00.000+03:00

Запалваш следваща цигара,
аз си сипвам чаша вино,
бавно се развиделява...
рано сутринта ми е унило.

На място съм, където искам,
за времето представа нямам.
Бляна в себе си притискам -
вчера - днес да е, нощта - измама.

Пренасяш се във друг свой свят,
мислите, обаче ти прочитам;
далеч си - на отсрещeн бряг,
а виждам те до себе си, залитам...

Някой ден ще ми липсваш,
защото аз ще си отида!
Всяка нощ и всеки ден ще мисля
мога ли отново да те видя!

Ти само...

Обещай, че мен ще чакаш -
за тебе пазя влюбената си душа.
Кажи ми, като мен ли чувстваш -
аз скоро ще си бъда у дома.

Lorem Ipsum

2010-05-09T12:33:00.001+03:00

Очите ми - отново са светулки;

косите - разпиляват се в тревите;

сълзи във римите се смеят;

бели венчелистчета се сипят от мечтите.

И не е пролетно във мене -

сезоните прелитат с дъх унесен.

Взирам се, ала не виждам смисъл -

думи, стихове, но не е песен.

Не можеш да ме прочетеш, нали?

Имаш ли проблеми със очите?

Прозира тишината в мене ...

Хвани ме за ръка и виж в сълзите.

Думите във мен са есперанто,

речникът за мен не е "Трагичен".

И аз съм като другите -

просто шрифта е различен.

9.05.2010г.

С.

Алени следи

2010-04-03T15:19:00.005+03:00

GARY MOORE - Empty Rooms

Лъч разделя въздуха във стаята -

безмълвна е във нея светлината.

Във гамата на сивото - осеяна дъгата,

се мръщи иронично на стената.

Счупено - стъклото на прозореца,

играе си с безцветни молекули.

Умирайки във детски смях се нижат

частици от невинност, но разголени.

Вратата скърца - плахо незатворена,

и пантите - в сълзи ръждиви

проплакват. Вятърът с безмълвие

отнася мислите лениви.

Стрелките вече не тик-такат,

картините не вдъхват смисъл.

Единствено следите багрят се във алено

и стаята пресичат все улисано ...

2.04.2010г.

Вр.

Sting - Fields Of Gold /превод/

2010-03-13T00:02:00.005+02:00

"Ще ме видиш, когато западнякът

повее върху златните поля.

Забрави за слънцето в небето,

за разходка ми подай ръка."

Приюти се тя във своята любов

и се взря във нивата от ечемик;

остави се на тихата прегръдка,

косите се разстлаха в златния им миг.

"Ще останеш ли до мен? Бъди моя любима!

Ще забравим за ревнуваното слънце,

любовта на западняка е непобедима...

Полей покълналото в мене зрънце!"

Тялото й трепва, щом я аз целуна,

потъвам абстинентно в златните поля.

Пред обещания не ще се аз огъна,

заникът си с нея нека споделя.

"Разкажи за хубавото лято на нашите деца

Открий ме в западняка - спомени довя ..."

А със любовта си в залеза горят слънца

вятърът разстила се над златните поля ...

Аман!

2010-03-09T22:06:00.006+02:00

По стълбите в панелката търча си

(отново няма асансьор!).

Онази баба със булонка ме отучи

да питам "Кой ни е монтьор?!"

Спъвам се, навяхвам си крака и спирам

пред номер двадесет и две.

Отвътре - кикот, шепот и разбирам:

"Снощи пък си тръгна с Бе еМ Ве..."

Присвих очи и се надигнах -

предвкусих турската сплетня.

"Когато я целуна, аз замръзнах..."

(Отвърнах с нашенска си ругатня.)

Злобата се чак засрами

изглеждах сигурно като гамен.

Говорете смело зад гърба ми -

нали така сте винаги след мен!

9.03.2010г.

С.

Ц.З.

Безпътие

2010-01-01T19:03:00.004+02:00

"Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни."
"Към себе си", Дамян Дамянов

Събирах в шепи късове от вятъра

със думите на слънцето, които разпиля.

Събирах в шепи, а не виждах смисъла

на хилядите части слънчова душа...

Събирах капки - спомени отронени,

от облака, надвиснал през деня.

Събирах капки - не открих пътеката,

утехата разпръснала се във нощта...

Събирах в джоба си листата есенни,

пропити с мъката от таз гора.

Събирах в джоба си сълзите блеснали,

но никога просветата не ще съзря...

1.01.2010г.

С.

Въпросителна

2009-12-20T19:44:00.003+02:00

Пиша с молив върху пясъка,

в очите ми е някак празнично.

Стъпките ще заличи ли вятъра?

Да се усмихвам е ли непорядъчно?

Спри се, вятърко, за да избършеш -

по бузите сълзи се стичат,

повей ми с въздуха набърже -

във дробовете ми термити тичат.

Излей дъжда си върху пясъка,

в сърцето ми прехвърчат небосклони.

Чист ли е във тебе блясъка?

Капка слънцето защо отрони?

Спри се, вятърко, за да ми кажеш

има ли глаголи във Вселената.

Проклетнико, кого ще лъжеш? -

Всичко е статично на арената!

20.12.09г.
С.

Darren Hayes - Insatiable (превод)

2009-12-03T23:10:00.002+02:00

По улицата лунна светлина пълзи -

прогонва лятната горешина;

звук от стъпки някъде звучи,

животът ми - мираж във мараня.

Храмът ни е изграден на улицата лунна,

сред балдахини правиме любов.

Сладостта обгръща ме благоуханна

и кожата ми оцветява ароматът нов.

Докосвам те едва, а сърцето ми избухва.

Единственото - да те задържа - не рухва!

Светлината лунна по кожата ти си играе,

една целувка ме потапя в твойта сладост.

Заспивам в теб, нощта не хае

и няма думи - само истина и радост.

Движим се нагоре и надолу заедно,

вдишваме, издишваме без нито звук;

телата ни се реят тъй безпаметно,

краката пода не докосват - повей, пух ...

Никой като мен не те познава,

никой не познава твоя свят,

силата ми днес ме обладава -

в твоите ръце е моят бряг.

Не заспиваме, за да държим ръцете си.

Целуваме се и говорим, да сме себе си.

Мечтаем заедно и чувства ме изпълват,

дори когато стая двамата делим.

Не затваряме очи - делата ни не свършват,

щом всичко изречеме, можем да заспим.

Приглуши светлините и дрехите свали,

всичко в мене до възбуда литна,

всяка капка чувство с мен вкуси,

нека ти покажа любовта си ненаситна!

ОПРАВДАНА ЛЮБОВ

2009-12-03T22:39:00.000+02:00

Наля си чаша вино и съзря
пречупената в него светлина -
кръвта във нея се отрони -
тъга на плачещата самота.

Погледна плахо той навън - разбра,
че няма да се прибере любящата жена.
Вплете пръсти в своите коси -
как успя така да я рани?

Искаше със нея да живее,
във прегръдките й да се слее,
да дари я с трепет и блага,
вечно да са той и тя!

.....

Запознаха се на кръстопът -
родителите им живяха в своя кът,
в почернелите мечти, в забравените си души,
потънали във нищета, посивели в простота.

Баща му я хареса във тълпата
сред безличните моми,
веднага пожела я със цената
за сина му тя да изгори.

Позволи си да я избере,
както в миналите векове -
без да опознае нейната тъга,
откри красивата душа.

.....

Тя бе плод на чиста хубост,
открита във сърцето си до лудост,
затворена пред другите - уви -
разгадала множество съдби.

Скърбеше по предишната любов,
разочарована във свойта ярост,
изгуби вяра на света суров,
закле се чак до свойта старост.

Не желаеше тя друг да види
във страх от дебнещата самота,
изплашена до болка от години,
таеше се във свойта пъстрота.

.....

Той пък бе мечтата нейна -
снажен момък, леко спретнат,
щом погледна го, лицето грейна,
ала гласовете пак й шепнат:

„Ще обикнеш го във този ден,
утре ще го видиш запленен
от твойта хубост, красота,
ще изгуби в себе си ума.

А сетне щастието ще си тръгне,
отново самота ще те прегърне,
ненадейно ще изчезне тя -
за миг явилата се добрина"

.....

Той съзря я във дома си,
мигом от страха си се отърси,
че не ще намери хубава жена,
не единствено със външна красота.

Поиска той баща си да прегърне,
с благодарността да го обгърне,
но загуби съвестта си - пожела
да целуне нейната ръка.

Постара се тя да скрие
изписаната на лицето й тъга,
невярата, че ще открие
в бъдеще несметна тишина.

.....

Така започна отначало -
не успяха те да слеят се във цяло,
в красотата своя да се вгледат,
от топлината в миг да трепнат.

Той повярва, тя пък - не,
че приближават бъдещите светове.
Той пречупи се пред светлината,
тя изгасна под дъгата.

Плахо се опита да я заговори
и в ума му почна да се бори
разум, трепет с любовта,
че разкрил е нейната тъга.

.....

„Здравей, принцесо - той прошепна. -
Къде се кри до днес?
Изглеждаш толкоз достолепна,
нека бъде моя чест!„

Властно със прегръдки я обгърна
и погали нейната коса,
тя със ласки го обгърна,
подари му своята душа.

„В погледа чета аз честност,
ще ти вярвам за това!„ -
мигом тя забрави свойта ревност,
раздели се със скръбта.

.....

На мига откри се да сияе,
обикна неговата добрина,
разбра, че днес, което чувства
няма да й донесе вина.

Подари му свойта нежност
и обгърна го с усмивка -
накрая да изпита капка свежест -
с мекия си поглед го извика.

„Повярвай в мен - не искам злоба
отново да разкъса моята душа,
да отвлече ме в мрак тегоба -
да се разделят треперещите ни сърца!"

.....

„Не позволявай на тревогата да те завлича
и във тебе тъй нахално да наднича -
покажи й, че над тебе сила бди
и не ще може никой да те нарани!"

Каза й спокойно тези си слова,
сетне мило се усмихна и я хвана за ръка. -
„Повярвай и във мене ти -
ще пазя те, дорде затворя аз очи!"

После тъмнината ги обгърна,
а те се сгушиха във нея,
забравиха за миналите си съдби,
не повярваха, че някой ще ги раздели.

.....

И така живяха с мисълта,
че вечно ще са той и тя...
Ала се събудиха на сутринта
и над тях надвисна тя -

черната прокоба им отне детето,
родено в мъки, поради което
майката разкъса си сърцето,
а бащата утешаваше небето...

Вече сили в него нямаше,
ден и нощ тя се давеше,
в душите им посърна любовта -
измести се от глупост и вина.

.....

Милост в погледите нямаше,
искрено плачът им мразеше
всички споделени мигове,
превърнали се днес във митове.

Загърбиха се в своето легло,
превърнаха живота в колело
от страх, неволи и раздели,
изстинали във зимата постели...

Оправдаха своята любов
с омраза към света жесток -
две чувства толкоз святи,
свободни да рушат, богати...

.....

До смърт от болка изтерзани,
последно сбогом си пророниха в тъга,
че не загърбиха те стари рани
и отново ги подгони празнота.

„Прости за мойта слабост - той прошепна,
обърна се във себе си и трепна, -
че не устоях на болката във онзи ден
и намразих те, от яростта сломен."

„За прошка ти недей да молиш -
отвърна тя със нотка ледна -
а най иди, за да попросиш
от Господа за щедрост бедна!"

.....

Погром настъпи в милата съдба
и веч не ще са той и тя!
За малкото си чедо ще тъгуват
и нивга няма да пируват!

Огънят дали се потуши от любовта
или излишно се подкладе от страстта,
омразата дали попречи -
началото не ще понечи!

Днес и двамата се взират
през прозорец към една върба,
те за нея там умират,
обречени завинаги във самота...

23.12.07 г.
Я-л

Evanescence – Breathe No More (превод)

2009-11-19T23:57:00.003+02:00

Дълго в огледалото се взирах,
а душата ми – от другата страна.
Падат късове от мен и се разбиват –
твърде остри да ги събера,
малки, за да значат,
твърде много да ги побера.

Поех си въздух и опитах
да попия огледалната душа.
„Отново инатиш се да отпиеш
и лъжеш – болна съм била(?)”
Ще проумееш като оздравея.
Зная разликата и сега! –

В огледалото е само сянка
и безсилно днес те питам:
„Във коя от нас е любовта?”
Сега кървя и дишам,

докато не спра ...

Градушка

2009-10-04T00:53:00.001+03:00

С дъжда лика ти днес отмивам
и дебна тоз момент - забрава...
През сЪлзи в мрака си се взирам.
През сЪлзи - смях - кому прощава?

Във клоунска вечност тишината търся -
сред звездите, пръснати чорапогащно.
Балон с ненавист в мен се пръсна.
Преди да съм посята - повяхнах маломощно.

А днес не бе ни вчера, нито утре.
Луната слънчева не ще е
и мойто вчера цял живот ще бъде (!)
във лунно затъмнение ...

Светкавица и гръм. Градушка.
Мирис на барут във тягостната нощ,
стенание във тишина, димяща пушка ...
"С жалейката ми ме венчай, Любов!"

Разговор с огъня

2009-08-24T13:14:00.003+03:00

Шепа пръст слънцето засланя,
тревата плаче в своята роса;
самотна клонка в огъня догаря –
говори си със пламъка в смъртта:

„Пречупих се и паднах от дървото –
почиваше си върху мен врабче.
От трясъка се стресна и горкото
политна с разтуптяно сърчице.

Изплаших го! Избяга! И самотно
лежах във гниещи листа.
Дойде човек и чак охотно
прибра ме в своята кола.

Ден и нощ врабчето чувах –
чуруликаше из цялата гора.
Изплаших го! Не се сбогувах!
Натежа на крехката снага.

Сега в прегръдката със теб умирам,
догарям в росната трева.
Гората – в мъка. Плач – не спира.
Живот без птици няма тя!”

Пропука пламъка : „Не бой се! Ето,
аз живея! Теглиш ме със огнения ми хомот.
Смисъл има във това, с което
заплащаме със собствения си живот!”

24.08.09г.
С.

L'agonie

2009-07-29T14:10:00.002+03:00

Надигам чашата със спомени -
тъй жадно искам да преглътна -
милилитри от неволите отровени,
във гроба си накрая да се вмъкна.

От студа там тялото изтръпва,
болката сковава очните дъна,
ръката пред смъртта потрепва,
образът превръща се във мараня.

Ковчегът е покрит с гниещи листа,
острието на страданието - силно впито.
Заклинанието тегне с черна грозота:
"Сърцето бие и когато е разбито!"

29.07.09г.
С.

http://www.vbox7.com/play:fd5dcc34

James Blunt - Tears and Rain (превод)

2009-07-13T14:38:00.003+03:00

От душата искам да се отрека,
защото кожата ми е за смяна.
Лъжите от дълбоко ме изгарят,
студа избрах пред тъмната премяна.
Иска ми се силно да крещя,
но знам ..., че смисъл няма.

В болката - утеха търся,
надалеч днес искам да избягам.
Неприятностите настрана държа,
лицето като Грей преобразявам.
Какво говорят? - Всичко чувам! -
Сълзи и дъжд - не думи! Негодувам!

Мислите ми - зад заключена врата,
задържам спомените във дланта си.
Миналото помогни да разбера,
добро ли зло да приближим,
душата - за спасение що проси -
погинала от страх, да възкресим!

Самота ли?

2009-05-30T11:30:00.015+03:00

Стените - мухлясали. Празна е стаята.

Но "Довиждане" в мене не виждай,

в очите изгрели са двете звезди,

в тишината през мрака прииждам.

Не прегръщаш ме като вятъра,

а разпиляваш непълни надежди.

Мечтите живяли са някога

във кълбото нечепкани прежди.

Кръвта ми изхрачена се съсирва.

Колабират нескопосано вените.

Двайсет грама с дъха си отиват.

"Самота ли?" - Не питай смирените!

30.05.2009г.

Бл-д

П.П.: кликни в/у заглавието ;)

Букет от изсъхнали рози

2009-05-23T01:06:00.005+03:00

Изблъскаха думите в лятната утрин
сапунен балон от разбито сърце.
Закъснели, забравени - гласовете на струните -
отекнаха зимно в неполято небе.

Сълзите на птиците все надолу се стичат
и прегръщат изгорели цветя.
В онзи букет от изсъхнали рози
бодлите тъй жадно ще търсят дъжда.

Издъхна и слънцето във ръцете на облака,
надвесил студено зловеща снага.
Живееше, да изчезне във нощите болката -
задомила се кукувича нелепа муха.

Огънят кротко в жарта ще си тлее,
ще дарява светлика със хрян.
Живее - тъй, както той си умее -
знае - умира винаги в плам.

23.05.09г.
С.

Лунапарк

2009-02-10T01:42:00.001+02:00

Навън - виенско колело,
а вътре - блъскащи колички,
клоун във смешно облекло,
прокъсано от купидонови стрелички.

Навън - отново пълен маскарад,
а вътре - детско влакче -
натоварено със хорска смрад -
локомотивът ще заплаче.

Навън - кипяща слънчевата светлина,
а вътре - лъв със сведен поглед -
заключена под шатрата съдба
чества с писък на живота обред.

4.04.08г.
Бл-д

Безлюбовна

2009-02-10T01:38:00.001+02:00

До болка от неволя пак сломена
и от вярата си чак обезверена,
бродя сред тръстика във безпътие
към алогично-тленното безсмъртие.

Нечовечна, нетрагична, безрезервна
ключа за лампата изгубих аз
и във безвремието светлината дневна
дебнех там, в дванайсетия час.

От безрадост във смеха си отегчена,
дори и клоуните надминах с грехота,
безлюбовна и завинаги вглъбена
във камъка ще търся мекота.

11-04-2008г

Дори в страданието смисъл няма...

2009-02-10T01:36:00.001+02:00

Засрамена и опетнена,
отново във дома си се прибирам,
но нямам дом, а само бреме -
с несполука там във нощите се взирам.

Омерзена, прашна, с угризение,
се лутам в безглаголната вселена
и няма слънце във това презрение,
а само тъмнината там е сътворена.

Погрозняла и изпита от тъгата,
че дори в страданието смисъл няма,
но не от мъка почерняла е дъгата,
а от гняв - не го е никой срама.

10-04-2008г

Стряха

2009-02-10T01:32:00.001+02:00

Стряхата с мир приюти
тъй сетната птица -
изгнила като таван, без греди,
самотна като непозната вдовица.
Така опозна злочеста душа -
построила във воденица гнездо,
отмивано от нова и нова вода,
загубила корен, листа и стебло.
Вътре във себе си се пречупила,
задушавала се в праха от брашно;
всеки ден търсила, но изгубила,
да издълбае любовта със длето.
Така двете с мир заживяха
и повярва пак стряхата в тази звездица,
но опозна я и вече разбра -
ще бъде тя
поредната прелетна птица...

'08 Бл-д

Кулинарно

2009-02-10T01:24:00.000+02:00

Многострадална там открих те -
във мълчание, във твоя блян;
пожелах да те запазя - овкусих те,
разнебитих своя свят с таран.

В кулинарните си мисли не забравих
да добавя капчица любов.
Сол, пипер - далеч оставих -
до стария тиган, че огън нов

тук - във твоето огнище се разпалва
и примамва с мека топлина.
Нов живот - за нов докладва,
дегустирам размразена добрина.

'08 Бл-д

Тук ли си или не си?

2009-01-20T23:50:00.000+02:00

Дали си тук или сънувам?
Не са очите дълбини,
но в тях поредно се изгубвам.
Тук ли си или не си ?

С полъх аромат приижда –
подбужда нови страхове.
Тук ли си? Не виждам!
Мираж си ти едва ли не.

Чувам как клепачи се отварят,
усещам поглед, но къде
в пространството се той разтваря,
както захар във кафе?

Дали си тук или сънувам?
Притискаш ме към тялото си ти,
в прегръдките безмълвно аз потъвам.
Тук ли си или не си?

20.01.09г.
С.

Прединфарктно

2008-12-31T00:58:00.003+02:00

на Л.

Звездите украсиха нощното небе,
вечерта прегърна ни с милувка,
отпих от прегорчивото кафе,
а ти го подслади с открадата целувка.

Потапям се в кафяви дълбини
и заник няма там.
Пещери без край са тези две очи -
себе си за тях ще дам!

Две лица със поглед вплитат
жажда, блян сред две ръце;
неусетно тъй се те усмихват
и забравят за какво ли не...

Шоколадовата свещ проблясва,
пламъкът ме топли, но уви,
твойта длан е тъй неясна,
замъглена от далечните сълзи.

А в тихото мъчение
дъждът вали нагоре,
сърцето прединфарктно бие -
избра ... да бъде твое!

31.12.08г.
С.

Антоними

2008-12-27T19:43:00.003+02:00

Със дървен крак в съня ми се проплъзна,
"Абордаж!"-изтрака, аз-"На нож!" Прости ми!
Картата във джоба ти бе тъй напразна,
че в дните си със тебе бяхме антоними.

Умрях за себе си, пред тебе може да съм жива;
душата ми е като изгорял фъстък - трошима.
Вземи едно парче - на него дадох друго!
Не виждаш - прогледни! Бълнувам и съм обозрима.

Паднах, влачих се, разкъсах свойте колена;
за да не плача - с ръжЕн очите си извадих.
Неверница, но молех се да сбъдна нова красота,
пред пропаст майка, брат, баща поставих!

На ръба, във стаята, във собствения ми позор
изправих се пред нагорещената бесилка,
ръце разперих - открих необозрим простор,
крачката назад превърнах във засилка ...

26.12.08г.
С.

Откраднах залеза от твоите очи ...

2008-12-25T16:10:00.006+02:00

музика и аранжимент : Любо Върбанов

текст : Цвети Златева

Откраднах залеза от твоите очи,
няма да се спра до тук - не го мисли.
Ще взема всичко лошо и тъгата,
ще ти подаря от мен зората.

Предизвикваш ме отново да крада,
с целувката да се задоволя.
В дланите си искаш аз да скрия,
в болка, свиващата се магия.

Сгуших те във моето сърце
и се чувствах лека кат` перце,
а сега с тревога се поглеждам,
на огледалото почвам да нареждам:

„Няма вече топлина - само мрак и зъзнеща слана,
няма да се върне - любовта ми да прегърне.
Никога напред не ще проходя - злобата не ще заровя.
В плен на себе си вовеки ще остана - за всекиго и всичко ще забравя"
........
Сили нямам да изпитвам самота,
пречупи се на две приказна съдба,
в ода се превърна на мила добрина,
погребален марш звучи в тъма...

11.11.07 г.
Бл-д

П.П.: Много благодарности и целувки !!!

Бутилка

2008-12-24T01:27:00.001+02:00

Излях те върху топлия паваж
и ти се изпари със маранята;
просълзих те и получи се меланж
от чувствена дебилност. Прокълната...

Тапата отдавна бях изгубила
и тъй оставаше ме недолюбена;
течността от мен прокапа във тъга
и малко, или много бях сама...

Разочарована изстрадах. И видях -
на кварцовата лампа осъзнах -
менте е тази течност. Зъбобол!
Не открих изпъстрен бандерол...

Царица

2008-12-24T01:23:00.003+02:00

Царица бе тя - с благородна осанка.
Целта и бе царя - от друга страна.
Така всеки път без резерви и спънки
минаваше на противник умело в гърба.

Беше забравила за минали ходове,
за това, че бе пешка във друга ръка,
честно преминала всичките бродове,
за да стигне до края на тази дъска.

Не искаше да си спомня успешни рокади,
на черните фигури - офицерския чин,
бе се издигнала от вековните клади,
пепелта от душата си скрила бе в скрин.

И тъй се зарече пред себе си вечно,
че ще играе в шах-матна любов -
за черния цар, дори безчовечно -
за нова и нова безлична любов.

Уют

2008-12-24T01:19:00.002+02:00

Сгушени в топлия зимен юрган,
дъхът ми в надежда със твоя се слива,
капчукът прелива във спукан буркан -
предизвиква картина - водопадно красива.
Така в тъмнината запали ти свещ
и внесе уют във панелния блок.
Но не във романтика, а в крясък зловещ -
осъзнахме поредно, че нямаме ток.

Без нито лист

2008-12-19T15:42:00.004+02:00

Разхождах се във шарена и кичеста гора,
планински ручей ненадейно проромоли,
„Спри се и се вслушай в нашта самота" -
в есенния размисъл едно дърво ми проговори.

„Всички във страданието сме се вкоренили
и отричаме със дървения си инат -
последен лист откъснат - а боли ли -
зимата не ще избяга в своя хлад.

Бързаме, пилеем време, не живеем,
неусетно кръговете се множат във този ствол,
птиците гнездят във нас, но не умеем
да ги приютим като във техен дом.

Така наесен песните замлъкват,
слънцето наказва ни с по-малко топлина
и сетне някои оголени осъмват
без нито лист, без капка светлина..."

И всички тъй живеем във една гора,
притаени в близки, чужди, птици устремени,
зад смеха сезонно секретираме смола -
дори и тези, дето вечно сме зелени.

28.08.08г.
Я.

Нека нищо не виждам!

2008-12-19T14:43:00.000+02:00

Дръпнете пердетата...
нека нищо не виждам,
мракът във мене се впива,
самотата през бента приижда...

Изгасете звука...
тишината ме търси,
запалете две свещи
греховете с молитва да кръстим...

Излезте - искам сама да съм...
погребана днес е умората,
погребана... и отправям се към...
извечната будност - предавам се !

Разплачете се и отново отпийте
от онази мизерия - любовта,
не се отегчавайте - отрежете
израслата бяла коса!

29.11.08г.
Бл-д

Sex

2008-12-17T00:20:00.000+02:00

Тялото топло със мойто се слива
и става свидетел на тръпнещ романс.
Нощ безгранична - от страст е пропита -
изчаква разпалване във интимния час.

И ето, докосваш ръката си в мойта
и вплиташ тъй пръсти във моята длан,
със дъх, който стене, с очи във блаженство
изпиваш от мен всяка капка със блян.

Погледът в моя през пламък се взира,
разпознава усмихнато шоколадов копнеж,
сетива от ванилия, ненатрапно красива,
се разтварят в светлика на палава свещ.

Нозете прегръдка неволна преплитат,
опиянен е със жар всеки атом във мен -
крещя, а не чувам, не виждам, залитам -
твоят свят е във мен отразен.