Дали изобщо ще се случиш

Омръзна ми от празни хора,
уморих се все отвън да чакам.
Чорапите ми - мокри на простора,
прокиснаха от празни обещания.
Зад заключени врати
най-често няма никой,
а отключените -
мъчно се отварят.
И идва време, болно от очаквания,
а сълзите ни (макар изсъхнали)
остават.
Главата от съмненията натежава
и можеш само залезите да получиш,
но всеки също изгревите заслужава
и чудя се
дали изобщо ще се случиш.

28.08.2016 г.
С.