Накичено с черешови мъниста,
протяга дланите дърво -
полято сутрин от росата чиста -
натежава в сянката си то.
Морни клоните докосват
за прошка Майката Земя -
така червиви не доносват
до край неземната тъга.
Макар година да отнеме;
листата да окапят чак -
безплодни, но без бреме,
ще се съживят отново - пак!
10.07.2013 г.
С.
сряда, 10 юли 2013 г.
понеделник, 8 юли 2013 г.
Когато идваше април
Когато идваше април
и търсех в устрема пътека,
без да иска, зад усмивки скрил,
в мен се взираше човека.
От стъпките се ронеха звезди,
а крачеше уверен той -
загърбил всичко, някога - преди,
пренебрегнал чуждия покой.
Опитваше на ум да прочете
редовете в прозаични листи
и вместо погледа до моя да сведе -
довя сълзи, зеленооки, чисти ...
08.07.2013 г.
С.
и търсех в устрема пътека,
без да иска, зад усмивки скрил,
в мен се взираше човека.
От стъпките се ронеха звезди,
а крачеше уверен той -
загърбил всичко, някога - преди,
пренебрегнал чуждия покой.
Опитваше на ум да прочете
редовете в прозаични листи
и вместо погледа до моя да сведе -
довя сълзи, зеленооки, чисти ...
08.07.2013 г.
С.
неделя, 7 юли 2013 г.
Опит за летене
Твойта сянка във стиха си вграждам,
да остане там ..., но за беля -
в лятото си жълто се прераждам
и към тебе винаги вървя.
Когато златото блести върху паважа
и на "Грибалди" ми започва деня,
не мога пред стиха си да не кажа,
че без тебе трудно ще летя ...
07.07.2013 г.
С.
Абонамент за:
Публикации (Atom)