Юристът vs. палачинките

Откакто се събрахме с милото, той отговаря за неделните палачинки. С радост му делегирах това занятие и докато не започне да го възприема като пробационна мярка, ще се излежавам всяка неделя. Тази обаче, милото е нещо настинал и изобщо не изглежда като да разбира свойството и значението на постъпките си. Та, затова аз се заемам със задачата.

Трябва да си пич

Най-голямото предизвикателство през лятото е да вдигнеш температура. Ако ти се случи през зимата, излизаш на студа, за да хванеш и пневмония, и до два-три дни си приключил. Лятото обаче… трябва да живееш с това. Като човек, за който най-екстремното нещо напоследък е да отиде пеша до магазина, реших да пробвам.

Коледата невъзможна

Изпепеляваща светлина прогаряше клепачите ми сякаш бяха от оризова хартия. Инстинктивно ги закрих с длан и внимателно надникнах между пръстите си. Слънцето нахлуваше необезпокоявано през прозореца. Приглушен от възглавницата стон издаде възмущението ми, че не съм дръпнала пердето снощи, и тогава видях, че корнизът е откачен в единия си край, а халките, придържащи параванът ми към света, са се измъкнали от хватката му.

Лежах по корем и така бях разпиляла крайниците си, че двойното легло ми се струваше малко. Успях да докопам телефона от нощното шкафче. Беше 8:25. Усетих пулсираща болка, която разцепваше главата ми и излизаше през двете слепоочия. Това, че се успивах за работа, не беше нещо ново. Датата, изписана на дисплея обаче, бе причината за миг да не мога да си поема въздух.

Далеч от себе си

Ароматът на липа понякога ми липсва. Това понякога е всъщност твърде често.

Усещам го точно, преди да се появиш и изчезва, сякаш си го прибрал в джоба си на тръгване.

А как обичам този аромат, когато вали, когато улиците са мокри и дъждът е измил въздуха така, сякаш да остане само той, всъщност само ти…

Всички имаме два живота

Разказът е представен на 29.02.2016 г. във формата "Пощенска кутия за приказки" от Людмила Сланева по темата "Извънредни новини".

Имам няколко въпроса към вас.

Задъхвали ли сте се някога?

Напоследък ми се случва твърде често. Навсякъде. Когато изкачвам стълбите още преди четвъртия етаж, на пътеката във фитнеса, докато наблюдавам бицепсите на колегата, неуместно покрити с ръкавите на ризата му. Реших, че е февруарска пролетна умора. Когато усетих, че се задъхвам и в съня си, вече знаех, че трябва да отида на лекар. Всичките ми роднини имаха високо кръвно, аз бях с ниско. Освен че съм изтърсака в семейството, това означаваше, че нещо със сърцето ми вероятно не беше наред.