Вълк

Кой си? Откъде ли идваш?
Със разчорлен от кого перчем?
Единак си - ясно! С лапата раздираш
на луната тлъстия корем
и виеш... Накъде отиваш?
Дали си струваш? Май че си ранен.
Позволи ми да погледна! Не? Умираш?
Уж си вълк, а си сломен.
Май не ставаш за обичане?
Към теб не искаш да вървя
и се зъбиш. Ала аз не те обичам.
Аз просто те боготворя.

29.10.17 г.
С.

#Когато

Когато ми липсваш,
когато не спя,
когато не плача,
а само мълча,
когато е тихо
и тиха стоя,
и мъничко още
ще полетя от ръба,
тогава те имам
единствено пак,
но себе си нямам.
Да бъда? Но как?
Откакто те няма,
аз нямам това,
дето му викат
"живей за мига".
Търпение искам
да нося сама
(откакто те няма)
живота в ръка.
Но мъничко още.
Аз тиха стоя
и чакам те нощем
при мен във съня.

13.06.2017 г.
С.

Приличаш ми на дом

Приличаш ми на дом,
в който искам да се връщам.
Очите ти - заслон
на топлина. Обгръщам
с небето си
оградата на твоя двор.
Не виждаш ли, че ще вали
и ще настане мор?
На бурята в сърцето
оградата й соча.
Не намеря ли врата -
ще я прескоча.

14.04.2017 г.
С.

Не и днес

Седи във кухнята прегърбен,
настъпен от една прашинка.
А някога ме носил сам -
паметта му пуснала е бримка.

Чете си вестника и е подпрял
на стола два бастуна.
Те и двата са медал -
на живота повредена струна.

И плюнчи пръста, преобръща,
от буквите очите му мъждукат.
Той някъде назад се връща,
а епилогът на вратата чука.

Баба ми му се усмихва сладко
и маха му със нейния финес.
При нея ще отиде. Още малко,
но не и днес, но не и днес.

18.02.2017 г.
С.

Очертаят ли звездите млечен път

Очертаят ли звездите млечен път,
по него аз следите ти намирам
и тръгвам, зная, че под мен светът
без теб е... и с деня умира.

Утро, пожали човека,
който жив е само във съня.
Не, не ме събуждай! Нека,
нека още малко
да поспя.

29.12.2016 г.
С.

С глава надолу

Забравил ли си да се мръщиш?
Усещаш ли се, че летиш?
Животът е със странен хумор -
ще се опита да те спъне, да пълзиш,
но не се предавай! Не е лесно
да си слаб, бездушен, без кураж.
Ако се откажеш, ще е честно
да не си живял дори и час!
Има мигове, които
преобръщат целия живот,
но с глава надолу най- е лесно
да стъпваш по небето като Бог.

23.10.2016 г.

С.

Любовта не произвежда тъжни хора

Любовта не произвежда тъжни хора.
Тя е трудна, лесна, с две лица –
понякога е твоята опора,
понякога разбива те като скала.
Любовта е грешница и без вина,
тя е нашето начало или край,
сами избираме каква да бъде тя –
днес може да е пъкъл, утре – да е рай.
Любовта е странно измерение
и може, без да знаеш за това –
да те носи на високо. В мен е без съмнение
и питам те: дали и в теб е тя?

24.09.2016 г.

С.

Страхът

Страхът е пропукана броня,
камуфлаж, нерешима задача
и кара ме да се усмихна
само, за да не заплача.
Страхът е приятелско рамо,
бягство в самотни недели.
Страхът от любов е не само
непрежалими прегради, несмели
криле на изгубени птици
и тъга понякога го наричам.
Затова срещу него заставам
и през страха си аз пак те обичам.

24.09.2016 г.
С.

Дали изобщо ще се случиш

Омръзна ми от празни хора,
уморих се все отвън да чакам.
Чорапите ми - мокри на простора,
прокиснаха от празни обещания.
Зад заключени врати
най-често няма никой,
а отключените -
мъчно се отварят.
И идва време, болно от очаквания,
а сълзите ни (макар изсъхнали)
остават.
Главата от съмненията натежава
и можеш само залезите да получиш,
но всеки също изгревите заслужава
и чудя се
дали изобщо ще се случиш.

28.08.2016 г.
С.

На тръгване не се прегръща

Тръгвам си, за да не мисля
има ли при теб за двама място.
От невъзможната любов
май няма изход
и единственият път е бягство.
На тръгване не се прегръща
(очите ми като море на вкус са),
защото ако те прегърна,
вече никога не ще...
не ще успея да те пусна.

21.08.2016 г.
С.

Мое вкъщи

Искам да ме будиш във неделя,
да съм твое утро, твое бягство,
да не ме сравняваш с нея -
миналата болка. С нея ще е тясно.
Да съм твоя тежест - нямам намерения
и никога не ще те притежавам.
Да прегръщам вече нямам угризения -
с теб е лесно. Мога да прощавам,
че пак работиш - постоянно.
Но искам да не ми се мръщиш,
аз да бъда твойта събота,
а ти да бъдеш мое вкъщи.

14.08.2016 г.
С.

Несподелената любов

Несподелената любов е най-голяма -
на нея верен си безпрецедентно.
Несподелената любов не те ранява,
макар да си вглъбен и мислиш ежедневно,
да се усмихваш някак глуповато,
да не знаеш как си стигнал там
и без да тръгваш - да пристигаш в лято
и да намираш, а да знаеш, че си сам.
Несподелената любов - най-истинска и чиста,
най-лека уж, ала вечер как тежи.
Ако знаеш как към себе си притискам
спомените с теб - несънувани дори...

14.08.2016 г.
С.

6 минути

Казват, че когато
не можеш вечер да заспиш,
във нечий сън е вероятно
да бъдеш, без да знаеш,
че гориш,
че си нахлул във нечий свят
и стръпките ти там оставят
като в пясъка на топъл бряг
следи, които могат да раняват.
И тази вечер знам - ще криволичиш
по ръба на моя сън,
ще моля утрото да не наднича
с вълните си и да остане вън -
пред прага на оранжевия хоризонт,
зад който слънцето в засада
изчаква да открие фронт
срещу пясъчната ни блокада.
Но имам 6 минути във предимство,
6 минути съм напред,
за 6 минути имам всичко -
брега и стъпките, и теб.

09.08.2016 г.
С.

Разпилени мисли

Разпилени мисли в тишина

събирам, а ръцете ми треперят –

изпускам ги неловко, без вина

се спъвам в тях

по пътя си да те намеря.

Наблюдаваме живота от високо

като от последен ред на кино-зала –

не виждам, сякаш е дълбоко

онова море,

в което съм боляла.

Седя до теб,

искам да съм твоята цигара и тихо,

без да ти горча,

изгубена в очите ти, тогава

мога само да мълча.

07.08.2016 г.

С.

Нощта, притворила клепачи...

Нощта, притворила клепачи,
ме води в сянката си да те срещна,
да разкажеш за деня си,
аз да се оплача
колко липсваш. Колко е гореща
на морето лунната пътека.
С нестинарски стъпки ще я извървя.
В ръцете ти - потърсила утеха,
ще посипя лунен прах и ще заспя,
намерила човешкото в човека.
А сутринта - дошла, ще те прогони
и сънят със нея ще си отлети.
Денят ми струпва хора със вагони,
ала къде, къде сред тях си ти...

07.07.2016 г.
С.

Балерина

Прави вечер пируети,
повдига се на палци в тъмнината
и след всички скъсани билети
пачката й е за смяна,
но душата -
тази тъжна балерина,
задържа се
върху разкървавени пръсти,
по-силна е облечена в коприна,
и наднича сякаш
любовта
да търси...

01.07.2016 г.
С.

Запратила сърцето си в простора

"Не виждате? Сложете си очите."
Камелия Кондова

Запратила сърцето си в простора,
то връща се при мене - бумеранг -
напоено със усмивките на хора,
откраднали съня ми. Точно как
намърдали са се във празната глава
не знам. В очите корабче пълзи.
Не, няма как да е от тая
любов, която може да лети.
От слънчогледите съм по-слънчасала.
Невъзможно е това да бъде тя.
Цялата ми Мара втасала,
сега цветя да късам, да броя...
"Обича ме" или пък "не"
не е по-важно
от това да пращам своите сърца,
какво като във тях е прашно...

"Грешиш, ми казват, ще размине."
"Лъжете се, само ми горчите."
Това от ляво няма да изстине.
"Не виждате! Сложете си очите!"

30.06.2016 г.
С.

"С любов: твоя"

Има хора, бедни, такива -
изгубени във свойта суета -
искат да ми потрошат молива.
Можела ли съм без тях да продължа (!?)
Ей, хора, вие сте "били"
и страницата с вас е изгоряла.
Ще пиша и след сто луни (!)
върху повърхността им бяла.
Но днешната луна не е за вас
и загледана без цензура в прибоя,
наблизо някъде дочувам джаз
и подписвам се "С любов" и "Твоя".

29.06.2016 г.
С.

Виновна

Виновна съм, че пия все на екс
от чашата ти пълна с лято.
Виновна съм, че без предтекст
вярвам в любовта, която
не ти се връща. Все така
виновна съм, че има време,
в което вечер някога боли.
Виновна съм - била съм спомен
и сълза във нечии очи.
Виновна съм, че край оградата отглеждам
коприва, плет и всякакви бодли,
че обичам да се влюбвам безнадеждно.
Виновна съм и винаги ще съм такава,
                                             но прости!

27.06.2016 г.
С.

Коя съм аз?

"Коя съм аз?" - заклещени до болка
между слепоочията думите стоят.
Защо е важно? Знае ли се колко
струвам, за да си откупя думичката "смърт".
Не искам да умирам, не ща и да живея вечно,
притрябвали са ми неземните блага,
но искам, чувствам, че ми е потребно
със думи да търгувам. До кога така
все "болка"- та със строфи ще заменям
и от речника като скъперник ще пестя?
За "щастие"- то май ще се събира вечно...
И "самота" си имам. Нека да платя (!)
със нея - бих си взела мъничко "добро",
остане ли ми нещо, ще го дам за "лято".
Но има думи, изографисани с перо
и не за продан са "обичам", "прошка" и когато
някой се опитва тях да продаде,
под веждите ми се събира жлъч безкрайна.
"Не са за всеки! Вий сте зверове!"
Понякога не псувам - моя малка тайна.
Коя съм аз, полага ли ми се мирó...
Често със череши май преяждам.
Тежа ли на кантара, колкото "добро",
коя съм - чак на себе си досаждам.

14.06.2016 г.
С.