"Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни."
"Към себе си", Дамян Дамянов
Събирах в шепи късове от вятъра
със думите на слънцето, които разпиля.
Събирах в шепи, а не виждах смисъла
на хилядите части слънчова душа...
Събирах капки - спомени отронени,
от облака, надвиснал през деня.
Събирах капки - не открих пътеката,
утехата разпръснала се във нощта...
Събирах в джоба си листата есенни,
пропити с мъката от таз гора.
Събирах в джоба си сълзите блеснали,
но никога просветата не ще съзря...
1.01.2010г.
С.
