26 декември 2012

Limite

Не, не искам да идваш в съня ми
и не гледай със огън във мен.
Този дом е пределът, любими,
не, не влизай във него смирен.

Във очите ти кървава пепел
разяжда - покоя на мирна сълза -
не плачи, не ме искаш, любими,
в тази нощ не се ражда звезда,

а затихва във мрака усмивка
и на края се вижда лика.
Не, не идвай при мене, любими,
тази нощ ще е само една.

26.12.2012 г.
С.

16 декември 2012

И без сюжет...

И без сюжет - напук ще пиша -
накъсват мислите ми сини брегове -
и прозата ми с рими ще закича,
за да има сили пред кого ли не.

Разливам сълзи и съшивам ямби -
без хоризонт остават тези светове,
и гледам в тях - очи безкрайни -
докато загубят смисъл мойте редове.

16.12.12 г.

С.

26 август 2012

Думите

Вятърът искрите тъжно разпилява
и догаря с думите ми този ден,
аромат на сълзи тихичко довява
и наднича в погледа ми победен.

Оставям зад гърба си всички страхове,
с ръката си загребвам шепа пръст,
във думите изгарят мойте грехове
и тези думи ще са моят кръст...

26.08.2012 г.
С.

20 август 2012

Immortal

Поглеждам и виждам как вятъра
носи във въздуха синкав куплет.
Очите - живяли са някога -
днес танцуват в печален дует.

И тъгата жестоко усмихва се,
и камъкът превръща се в пясък.
Вълните - кротко разбиват се
оставят след себе си крясък.

20.08.2012 г.
С.

24 юни 2012

Празен лист

Нечути думи, празен лист,
изписан от сълзите ти горещи,
замъглено през прозорец чист
надничаш в първите ни срещи.

Пътища, усмивки - все отречени,
лъкатушат сред годините с тъга
и в тишината си - макар изречени,
търсят свойта свобода.

24.06.2012г.
С.

05 май 2012

Без грим


Прекрачвам през прага на наща врата
и събувам унило усмивките сиви,
поглеждам към теб и оставам сама
и вече съм гола, и някак без сили.

Това ли е? Проплаква пияна нощта,
плахо наздравица вдига детинска.
Това ли е? Отронвам въпроса с тъга
и вече съм своя, и някак съм истинска.

05.05.12г.
С.

09 януари 2012

Нестинарка


Плахо стъпва върху въглени горчиви
и разстила жадно свойта самота,
пропукват тихо съчките ранили
със огъня си жарък босите крака.

Ала от сЪлзите й пламъкът не гасне -
в очите й мъждука пътя към дома -
отново той е ... тъй неясен,
пропит разсеяно от аромата на жарта.

09.01.2011г.
С.