Прекрачвам през прага на наща врата
и събувам унило усмивките сиви,
поглеждам към теб и оставам сама
и вече съм гола, и някак без сили.
Това ли е? Проплаква пияна нощта,
плахо наздравица вдига детинска.
Това ли е? Отронвам въпроса с тъга
и вече съм своя, и някак съм истинска.
05.05.12г.
С.
