За какво си, Любов?

За какво си, Любов?
За какво си? Нали,
двете неплахо
вървим разделени.
Гори преминаваш
нелесно... Кажи!
Самотата ли вечер
по пътя ти свети?

За какво си, Любов,
и защо съм ти аз?
Не е лесно
последно да кажеш
"Тръгвам далече!
Отивам без Вас!"
и със сухи сълзи
... да заплачеш.

За какво си, Любов,
щом без теб не боли,
щом крадеш
от света цветовете?
За какво си, Живот?
Отговори ми! Дали
ще ме пуснеш -
без теб - с ветровете?

28.09.2013 г.
С.

Нов сезон

Във очите й тревата спи,
в косите - прецъфтялата липа;
в тишината й, когато завали,
с цветовете си пристъпва есента.

На разсъмване е най-красива -
със полуусмихнатата си луна;
във сълзите й - ръждиво-жива -
вплита пръсти с лятната ръка.

В близостта им края вижда тя -
във ветровете й тъгата си личи;
пътя към дома проправя есента,
макар да е затворила очи ...

22.09.2013 г.
С.