Аз тръгвам и оставам под дъжда -
в чадъра си преплела длани,
намирам под нозете си цветя,
потъпкани сред наводнените поляни.
И как не спира да вали -
в очите се отварят рани.
От самотата трябва да боли
и думите да са смълчани.
18.04.2014 г.
С.
18 април 2014
08 април 2014
Силует
Във тъмното така те гледам -
очите ми чертаят силует -
по твоите извивки скитам
и мисля с думи на поет.
Със четката си тихо те рисувам
и галя с погледа си твоята снага -
невиждала лика - да не тъгувам,
останала понякога съвсем сама.
08.04.2014 г.
С.
очите ми чертаят силует -
по твоите извивки скитам
и мисля с думи на поет.
Със четката си тихо те рисувам
и галя с погледа си твоята снага -
невиждала лика - да не тъгувам,
останала понякога съвсем сама.
08.04.2014 г.
С.
05 април 2014
Amie
Срещи. Разлъки. Без страсти.
Приятелства. Думи. Поне
на едно простичко "Как си?"
да получиш постно "Добре."
Достатъчно. Мисли. Въпрос.
Били сме. Ние? Къде?
Със теб ми е спомен нелош.
Животът самотен не е.
Подкрепа. Вяра. Очи.
Небе. Хвърчило. Криле.
Светът е по-пъстър, нали,
със нечие постно "Добре."?
05.04.2014 г.
С.
Приятелства. Думи. Поне
на едно простичко "Как си?"
да получиш постно "Добре."
Достатъчно. Мисли. Въпрос.
Били сме. Ние? Къде?
Със теб ми е спомен нелош.
Животът самотен не е.
Подкрепа. Вяра. Очи.
Небе. Хвърчило. Криле.
Светът е по-пъстър, нали,
със нечие постно "Добре."?
05.04.2014 г.
С.
Абонамент за:
Публикации (Atom)