Чернова

Денят събужда се - намачкан лист,
и търси с погледа си да те срещне,
редят се празни думи... ръкопис
със много правописни грешки и без тебе.

Преобръща улиците със лъчите си,
вижда те в съседните коли,
в асансьори лъжат те очите ти...
защо не е той там, уви...

Денят за тази среща се оглежда,
изморен от припознатите лица,
до поредния послушно се подрежда;
без теб денят е просто чернова.

30.04.2016 г.
С.

Ти не дойде

Помниш ли Старият мост?
На него аз вчера те чаках,
вплела слънца във косите.
Ти не дойде. Аз заплаках.
Обеща ми да видим Уфици,
в Санта Кроче да се целуваме тайно
и с ръце, разперени като птици,
да позираме някак нехайно.
Ти не дойде. Аз се събудих
в очите със спомен, че нямам
усмивката, в която се влюбих,
невиждана, невъзможна и няма.

03.04.2016 г.
С.