Градушка

С дъжда лика ти днес отмивам
и дебна тоз момент - забрава...
През сЪлзи в мрака си се взирам.
През сЪлзи - смях - кому прощава?

Във клоунска вечност тишината търся -
сред звездите, пръснати чорапогащно.
Балон с ненавист в мен се пръсна.
Преди да съм посята - повяхнах маломощно.

А днес не бе ни вчера, нито утре.
Луната слънчева не ще е
и мойто вчера цял живот ще бъде (!)
във лунно затъмнение ...

Светкавица и гръм. Градушка.
Мирис на барут във тягостната нощ,
стенание във тишина, димяща пушка ...
"С жалейката ми ме венчай, Любов!"

Разговор с огъня

Шепа пръст слънцето засланя,
тревата плаче в своята роса;
самотна клонка в огъня догаря –
говори си със пламъка в смъртта:

„Пречупих се и паднах от дървото –
почиваше си върху мен врабче.
От трясъка се стресна и горкото
политна с разтуптяно сърчице.

Изплаших го! Избяга! И самотно
лежах във гниещи листа.
Дойде човек и чак охотно
прибра ме в своята кола.

Ден и нощ врабчето чувах –
чуруликаше из цялата гора.
Изплаших го! Не се сбогувах!
Натежа на крехката снага.

Сега в прегръдката със теб умирам,
догарям в росната трева.
Гората – в мъка. Плач – не спира.
Живот без птици няма тя!”

Пропука пламъка : „Не бой се! Ето,
аз живея! Теглиш ме със огнения ми хомот.
Смисъл има във това, с което
заплащаме със собствения си живот!”

24.08.09г.
С.

L'agonie

Надигам чашата със спомени -
тъй жадно искам да преглътна -
милилитри от неволите отровени,
във гроба си накрая да се вмъкна.

От студа там тялото изтръпва,
болката сковава очните дъна,
ръката пред смъртта потрепва,
образът превръща се във мараня.

Ковчегът е покрит с гниещи листа,
острието на страданието - силно впито.
Заклинанието тегне с черна грозота:
"Сърцето бие и когато е разбито!"

29.07.09г.
С.

http://www.vbox7.com/play:fd5dcc34

James Blunt - Tears and Rain (превод)

От душата искам да се отрека,

защото кожата ми е за смяна.

Лъжите от дълбоко ме изгарят,

студа избрах пред тъмната премяна.

Иска ми се силно да крещя,

но знам ..., че смисъл няма.

В болката - утеха търся,

надалеч днес искам да избягам.

Неприятностите настрана държа,

лицето като Грей преобразявам.

Какво говорят? - Всичко чувам! -

Сълзи и дъжд - не думи! Негодувам!

Мислите ми - зад заключена врата,

задържам спомените във дланта си.

Миналото помогни да разбера,

добро ли зло да приближим,

душата - за спасение що проси -

погинала от страх, да възкресим!