Празен лист

Нечути думи, празен лист,
изписан от сълзите ти горещи,
замъглено през прозорец чист
надничаш в първите ни срещи.

Пътища, усмивки - все отречени,
лъкатушат сред годините с тъга
и в тишината си - макар изречени,
търсят свойта свобода.

24.06.2012г.
С.

Без грим

Прекрачвам през прага на наща врата
и събувам унило усмивките сиви,
поглеждам към теб и оставам сама
и вече съм гола, и някак без сили.

Това ли е? Проплаква пияна нощта,
плахо наздравица вдига детинска.
Това ли е? Отронвам въпроса с тъга
и вече съм своя, и някак съм истинска.

05.05.12г.
С.

Нестинарка

Плахо стъпва върху въглени горчиви
и разстила жадно свойта самота,
пропукват тихо съчките ранили
със огъня си жарък босите крака.

Ала от сЪлзите й пламъкът не гасне -
в очите й мъждука пътя към дома -
отново той е ... тъй неясен,
пропит разсеяно от аромата на жарта.

09.01.2011г.
С.

Научи ме

Научи ме да бъда дъждовна,

проливна и с вкус като вино,

ароматна и леко тръпчива -

да отпиват от мене горчиво.

Научи ме да бъда детето

в очите все жадни на баба

за обич, утеха, надежда -

прегърнати плахо в юргана.

Научи ме да бъда отмора

във нозете на яркото лято,

на цветовете да бъда опора,

да съм начало на бялото ято.

Научи ме да бъда онази -

тежка, подвързана книга,

която четеш на талази,

а сюжетът не стига, не стига ...

5.04.2011г.

С.