Нов сезон

Във очите й тревата спи,
в косите - прецъфтялата липа;
в тишината й, когато завали,
с цветовете си пристъпва есента.

На разсъмване е най-красива -
със полуусмихнатата си луна;
във сълзите й - ръждиво-жива -
вплита пръсти с лятната ръка.

В близостта им края вижда тя -
във ветровете й тъгата си личи;
пътя към дома проправя есента,
макар да е затворила очи ...

22.09.2013 г.
С.

Кръговрат

Накичено с черешови мъниста,
протяга дланите дърво -
полято сутрин от росата чиста -
натежава в сянката си то.

Морни клоните докосват
за прошка Майката Земя -
така червиви не доносват
до край неземната тъга.

Макар година да отнеме;
листата да окапят чак -
безплодни, но без бреме,
ще се съживят отново - пак!


10.07.2013 г.
С.

Когато идваше април

Когато идваше април
и търсех в устрема пътека,
без да иска, зад усмивки скрил,
в мен се взираше човека.

От стъпките се ронеха звезди,
а крачеше уверен той -
загърбил всичко, някога - преди,
пренебрегнал чуждия покой.

Опитваше на ум да прочете
редовете в прозаични листи
и вместо погледа до моя да сведе -
довя сълзи, зеленооки, чисти ...

08.07.2013 г.
С.

Опит за летене

Твойта сянка във стиха си вграждам,
да остане там ..., но за беля -
в лятото си жълто се прераждам
и към тебе винаги вървя.

Когато златото блести върху паважа
и на "Грибалди" ми започва деня,
не мога пред стиха си да не кажа,
че без тебе трудно ще летя ...

07.07.2013 г.
С.