Съпругът ми (#1)

Събрахме се отново след три години, откакто се бяхме разделили вече веднъж. Намерихме се в нов етап от животите ни, които доброволно се сляха в един, болен от злокачествена любов.

Емил.

Името му е най-точното отражение на неговата същност – хармоничен във всяко отношение, разбиращ и …мил.

Запознахме се в университета и оттогава сме приятели. Станахме гаджета много след това. Два пъти. Вторият път беше фатален.

Юг

Какво сме ние? Прекъсната окръжност,
на която краищата тихо криволичат,
море без дъно, погледи се търсят,
хоризонтите - и те на нас приличат.

Като в откъснат лист от изписана тетрадка,
думите във нас пак есенно са тъжни,
като деца без дом и петолиние без ноти
и те на самотата не остават длъжни.

Какво е есента без прелетните птици -
отново ние - там и тук,
но ако се превърнеш ти във птица,
аз ще се превърна в твоя юг.

08.11.2015 г.
С.

Червен кръст

Като дърво на кората си имам
кръст червен, нарисуван от хора.
На онези без кръстове кимам
и без корени търся опора.

- Искаме същата тази украса!
- Но цената е твърде трагична.
Не знаете - казвам с гримаса -
че белязана значи различна!

08.10.2015 г.
С.

Върни се!

Аз дадох ти живота си
и след теб остана тишина.
Надянала с мълчание хомота си,
сред думи глуха аз снова.
Напред-назад и наобратно -
пътека издълбах във таз душа,
но без пътека в хоризонта ми
без живота на къде ли да вървя.
И сълзите си в жълтици да превърна
не мога да си купя нов живот.
Животе мой, как да си те върна,
че без тебе туй не е живот!

01.10.2015 г.
С.