В понеделник

В понеделник ми се плаче,

ще пропуша и пропия,

а как ми се умира, даже

трудно е да скрия.

Телефонът неуморно лае -

побеснял от тишина.

Само ти не се обаждаш. Знае

и се сърди на това.

Не мога! Ще запаля!

Трябва или не,

не я поглеждам тая -

мойта съвест, ме кълне.

Да запаля, но е късно.

Вече някъде - гори.

Вляво е пожарът - точно

там, където си.

06.06.2016 г.

С.

Чернова

Денят събужда се - намачкан лист,
и търси с погледа си да те срещне,
редят се празни думи... ръкопис
със много правописни грешки и без тебе.

Преобръща улиците със лъчите си,
вижда те в съседните коли,
в асансьори лъжат те очите ти...
защо не е той там, уви...

Денят за тази среща се оглежда,
изморен от припознатите лица,
до поредния послушно се подрежда;
без теб денят е просто чернова.

30.04.2016 г.
С.

Ти не дойде

Помниш ли Старият мост?
На него аз вчера те чаках,
вплела слънца във косите.
Ти не дойде. Аз заплаках.
Обеща ми да видим Уфици,
в Санта Кроче да се целуваме тайно
и с ръце, разперени като птици,
да позираме някак нехайно.
Ти не дойде. Аз се събудих
в очите със спомен, че нямам
усмивката, в която се влюбих,
невиждана, невъзможна и няма.

03.04.2016 г.
С.

Синьо

Очите ти ухаят на море
и покрив няма твоят небосклон.
Мислите - ръце са на дете,
хвърчило хванали - безтебен стон.

Очи не са, а късове небе -
над свойте хоризонти все тежат.
Океани - не, а цели светове,
преливат в синьо... и мълчат.

01.03.2016 г.
С.