Коледата невъзможна

Изпепеляваща светлина прогаряше клепачите ми сякаш бяха от оризова хартия. Инстинктивно ги закрих с длан и внимателно надникнах между пръстите си. Слънцето нахлуваше необезпокоявано през прозореца. Приглушен от възглавницата стон издаде възмущението ми, че не съм дръпнала пердето снощи, и тогава видях, че корнизът е откачен в единия си край, а халките, придържащи параванът ми към света, са се измъкнали от хватката му.

Лежах по корем и така бях разпиляла крайниците си, че двойното легло ми се струваше малко. Успях да докопам телефона от нощното шкафче. Беше 8:25. Усетих пулсираща болка, която разцепваше главата ми и излизаше през двете слепоочия. Това, че се успивах за работа, не беше нещо ново. Датата, изписана на дисплея обаче, бе причината за миг да не мога да си поема въздух.

С глава надолу

Забравил ли си да се мръщиш?
Усещаш ли се, че летиш?
Животът е със странен хумор -
ще се опита да те спъне, да пълзиш,
но не се предавай! Не е лесно
да си слаб, бездушен, без кураж.
Ако се откажеш, ще е честно
да не си живял дори и час!
Има мигове, които
преобръщат целия живот,
но с глава надолу най- е лесно
да стъпваш по небето като Бог.

23.10.2016 г.

С.

Любовта не произвежда тъжни хора

Любовта не произвежда тъжни хора.
Тя е трудна, лесна, с две лица –
понякога е твоята опора,
понякога разбива те като скала.
Любовта е грешница и без вина,
тя е нашето начало или край,
сами избираме каква да бъде тя –
днес може да е пъкъл, утре – да е рай.
Любовта е странно измерение
и може, без да знаеш за това –
да те носи на високо. В мен е без съмнение
и питам те: дали и в теб е тя?

24.09.2016 г.

С.

Страхът

Страхът е пропукана броня,
камуфлаж, нерешима задача
и кара ме да се усмихна
само, за да не заплача.
Страхът е приятелско рамо,
бягство в самотни недели.
Страхът от любов е не само
непрежалими прегради, несмели
криле на изгубени птици
и тъга понякога го наричам.
Затова срещу него заставам
и през страха си аз пак те обичам.

24.09.2016 г.
С.