Подранила есен

Откъсва се от клона последното листо
и заравя се във своята непоносимост,
слива се с килима под едно дърво,
останало без корени, без птици и без име.

И всеки лист е миг несподелен,
и сякаш от усмивките си бягаме човешки,
а в клоните таим си наранен
безцветен поглед, рани, стих и грешки.

И рано е, а някак е септември.
По улиците няма вече никой,
ятата се стопиха в слънчевите дебри...
дъждът сълзите ми дано измие ...

31.08.2010г.
С.

Сбогуване

Отивам си, пусни ме, заминавам
и дланите си със сълзи поръсвам,
трохи от себе си по пътя разпилявам,
съшивам спомени ... и ги разкъсвам.

Отивам си, а утре ще се съмне,
но снимките остават черно-бели
и нямат цвят, и чакам да се мръкне
без прошка, без очи засмени.

Отивам си и няма аз да липсвам
днес, нямам глас отново да говоря,
последно сбогом с молива написвам,
последно сбогом искам да отроня.

24.08.2010г.
С.

Изневяра

Сложих си червилото от грешки
и душата си наопаки облякох,
прибрах във джоба си обиди нечовешки
и в дома си Злобата довлякох.

Любихме се цяла нощ и сутринта
в очите й ... потърсих тебе,
ала не намерих никаква следа
от изкупена вина, сълзи и бреме.

И тази нощ във скута й ще легна,
ще я прегръщам, но ще виждам теб,
любовта си зад клепачите ще скрия
и с две сълзи сърцето ще простене.

23.08.2010г.
С.

Слепота

"Не виждаш старите си рани,
не виждаш как нозете ти кървят,
не виждаш изподраните си длани -
път, по който слепите вървят..."

С кръвта и болката изтече,
сърцето във буркан затворих...
Истините във очите ми изрече,
къс от въздуха едва отроних.

Сега събирам аромат на слънце
и с шепи пълни плискам си лицето.
В очите ми покълнва ситно зрънце...
Нали ще се усмихне в мен детето?

10.08.2010г.
С.