Без грим

Прекрачвам през прага на наща врата
и събувам унило усмивките сиви,
поглеждам към теб и оставам сама
и вече съм гола, и някак без сили.

Това ли е? Проплаква пияна нощта,
плахо наздравица вдига детинска.
Това ли е? Отронвам въпроса с тъга
и вече съм своя, и някак съм истинска.

05.05.12г.
С.

Нестинарка

Плахо стъпва върху въглени горчиви
и разстила жадно свойта самота,
пропукват тихо съчките ранили
със огъня си жарък босите крака.

Ала от сЪлзите й пламъкът не гасне -
в очите й мъждука пътя към дома -
отново той е ... тъй неясен,
пропит разсеяно от аромата на жарта.

09.01.2011г.
С.

Научи ме

Научи ме да бъда дъждовна,

проливна и с вкус като вино,

ароматна и леко тръпчива -

да отпиват от мене горчиво.

Научи ме да бъда детето

в очите все жадни на баба

за обич, утеха, надежда -

прегърнати плахо в юргана.

Научи ме да бъда отмора

във нозете на яркото лято,

на цветовете да бъда опора,

да съм начало на бялото ято.

Научи ме да бъда онази -

тежка, подвързана книга,

която четеш на талази,

а сюжетът не стига, не стига ...

5.04.2011г.

С.

Усмивката

Търся я във детските очи
и всеки ден частиците събирам,
останалите сме затворени врати
и в болката си радостите крием.

Дори във лошото намирам добрина.
Опако на черното не винаги е бяло!
И пътят ни описан е с дъга,
и слънцето ни чака нейде спряло.

Винаги усмивката в очите нося -
макар понякога със поглед наранен -
нали сълзите са усмивки на тъгата...
Моят взор така е просветлен.

24.11.2010г.
С.