Не зная какво ще ми тъсиш -
аз нямам какво да ти дам -
изпито от мене е слънцето
и ограбена празната длан.
Не зная какво е обичане
и нямам любови във мен!
Едно знам - що е отричане
и да гледаш във някой смирен.
Не зная какво ще ми търсиш!
Не намери ли празното там? -
в очите, във детското сричане,
в прецъфтелия облак излян.
07.05.2013 г.
С.
08 май 2013
14 март 2013
Когато някой си отива
Когато някой си отива
и чувстваш, че оставаш сам,
очите нека не укриват -
животът е - да бъдеш прям.
И нека малките неща
да бъдат твоята поема.
Животът е съшит от сънища -
бреме всеки да отнема.
Когато някой си отива
и търсиш своята сълза -
тя винаги е жива -
скрита в нечия тъга...
14.03.2013 г.
С.
и чувстваш, че оставаш сам,
очите нека не укриват -
животът е - да бъдеш прям.
И нека малките неща
да бъдат твоята поема.
Животът е съшит от сънища -
бреме всеки да отнема.
Когато някой си отива
и търсиш своята сълза -
тя винаги е жива -
скрита в нечия тъга...
14.03.2013 г.
С.
26 декември 2012
Limite
Не, не искам да идваш в съня ми
и не гледай със огън във мен.
Този дом е пределът, любими,
не, не влизай във него смирен.
Във очите ти кървава пепел
разяжда - покоя на мирна сълза -
не плачи, не ме искаш, любими,
в тази нощ не се ражда звезда,
а затихва във мрака усмивка
и на края се вижда лика.
Не, не идвай при мене, любими,
тази нощ ще е само една.
26.12.2012 г.
С.
и не гледай със огън във мен.
Този дом е пределът, любими,
не, не влизай във него смирен.
Във очите ти кървава пепел
разяжда - покоя на мирна сълза -
не плачи, не ме искаш, любими,
в тази нощ не се ражда звезда,
а затихва във мрака усмивка
и на края се вижда лика.
Не, не идвай при мене, любими,
тази нощ ще е само една.
26.12.2012 г.
С.
16 декември 2012
И без сюжет...
И без сюжет - напук ще пиша -
накъсват мислите ми сини брегове -
и прозата ми с рими ще закича,
за да има сили пред кого ли не.
Разливам сълзи и съшивам ямби -
без хоризонт остават тези светове,
и гледам в тях - очи безкрайни -
докато загубят смисъл мойте редове.
16.12.12 г.
С.
накъсват мислите ми сини брегове -
и прозата ми с рими ще закича,
за да има сили пред кого ли не.
Разливам сълзи и съшивам ямби -
без хоризонт остават тези светове,
и гледам в тях - очи безкрайни -
докато загубят смисъл мойте редове.
16.12.12 г.
С.
Абонамент за:
Публикации (Atom)