Пакостник

По мелодията на Venga Boys – Boom Boom

Уооо уоо

уооо уоо

На белите аз съм цар!

Уооо уоо

уооо уоо

Уооо уоо

уооо уоо

От мене знай – щом си пакостник –

с дугар белите са вечно луди.

Бъди ми ти смел съюзник –

дръж здраво мойта ръка.

[Преди-припев]

Уооо уоо

Белите са опасни, но

уооо уоо

обичам да

уооо уоо

да играя си със теб.

Уооо уоо

[Припев]

Буум буум буум буум

„Какъв е този шум?

Къде сте, хулигани?!“ –

думите най-желани.

Буум буум буум буум

Със моя бляскав ум

няма нас те да хванат –

ще черпят и с локум!

Уооо уоо

Кой е палав и бунтар?

Уооо уоо

На белите аз съм цар!

[Преди-припев]

[Припев] x 3

Уoooo!

Уoooo уoooo!

Уoooo!

Уoooo уoooo!

Уoooo!

Уoooo уoooo!

Уoooo!

Уoooo уoooo!

Уoooo уoooo!

Уoooo!

Уoooo уoooo!

Уoooo!

Уoooo уoooo!

Уoooo!

Уoooo уoooo!

[Припев] x 2

За мама

По мелодията на Pitbull ft Christina Aguilera - Feel This Moment

Набрах цветя – да подаря –

на мама шарена дъга.

Със всички пролетни цветя

не мога нея да сравня!

Припев:

Колко много я обичам!

Всеки ден аз се заричам,

че ще бъда по-разумен

и ще стана ранобуден. /х 3/

А сега

ще споделя

мойта скромничка мечта...

Искам все навън да тичам,

пред учебниците предпочитам

на тревата футбол да играя,

с кучето си да се шляя.

Лято идва – без причина,

със приятелите трима

все разхождаме се в парка

и във сенчестата шарка,

без никой да ни забележи,

ще крадеме там череши.

А когато тъмно стане,

мама все крещи“Стояне,

взимай топката и вкъщи!“

И не аз – а тя се мръщи?!

/Припев/

Ала как да стана рано,

щом със книгата ми, мамо,

до късно снощи постоях,

какви ли не истории видях.

Храбри рицари – тъй смели –

път вървяха – невидели

още своята принцеса,

преди дори да я харесат.

Хвърляха се в битки жадно

и убиваха ламята хладно.

Живели тъй щастливи –

яли, пили и се веселили.

И аз за тебе – ей така –

ще се преборя със ламя!

/Припев/

За какво си, Любов?

За какво си, Любов?
За какво си? Нали,
двете неплахо
вървим разделени.
Гори преминаваш
нелесно... Кажи!
Самотата ли вечер
по пътя ти свети?

За какво си, Любов,
и защо съм ти аз?
Не е лесно
последно да кажеш
"Тръгвам далече!
Отивам без Вас!"
и със сухи сълзи
... да заплачеш.

За какво си, Любов,
щом без теб не боли,
щом крадеш
от света цветовете?
За какво си, Живот?
Отговори ми! Дали
ще ме пуснеш -
без теб - с ветровете?

28.09.2013 г.
С.

Нов сезон

Във очите й тревата спи,
в косите - прецъфтялата липа;
в тишината й, когато завали,
с цветовете си пристъпва есента.

На разсъмване е най-красива -
със полуусмихнатата си луна;
във сълзите й - ръждиво-жива -
вплита пръсти с лятната ръка.

В близостта им края вижда тя -
във ветровете й тъгата си личи;
пътя към дома проправя есента,
макар да е затворила очи ...

22.09.2013 г.
С.