Синьо

Очите ти ухаят на море
и покрив няма твоят небосклон.
Мислите - ръце са на дете,
хвърчило хванали - безтебен стон.

Очи не са, а късове небе -
над свойте хоризонти все тежат.
Океани - не, а цели светове,
преливат в синьо... и мълчат.

01.03.2016 г.
С.

Пробуждане

Очите привикнаха с тъмното,
нощта ми отново е ден.
Предпочитам да срещна отвъдното
наместо от теб да съм в плен.
Отляво във мене - жарава,
горях и отново - горя.
Нощта ми е ден, но тогава
след утрото чак ще заспя.
Очите обикнаха тъмното,
но не мога без ден да раста.
Отляво във мене е утрото.
Горях. И без теб ще горя.

04.02.2016 г.
С.

Пътуването (#5)

След като вече имах подкрепата на сина ми, първото нещо, което трябваше да направя беше да се уверя, че Силвия ще бъде с него постоянно по време на отсъствието ми, разбира се, „без да му ходи по петите“, и че приятелите, с които беше на море също ще го наглеждат от време на време, без да му доставят повече въшки.

Второто беше да проверя как се стига до проклетия остров.

Остров Донуса (#4)

 Вечерта, когато Макс ми каза, че иска да му помогна да ме направи щастлива, аз осъзнах, че той е нещастен заради мен. Аз бях човека, който му отнемаше щастието. Той тъгуваше още за баща си, но това, че плачех тайно от него, не му беше опората, която исках да му дам. Разбрах, че двамата трябва да бъдем щастливи поотделно, за да бъдем щастливи и заедно.