Нощта, притворила клепачи...

Нощта, притворила клепачи,
ме води в сянката си да те срещна,
да разкажеш за деня си,
аз да се оплача
колко липсваш. Колко е гореща
на морето лунната пътека.
С нестинарски стъпки ще я извървя.
В ръцете ти - потърсила утеха,
ще посипя лунен прах и ще заспя,
намерила човешкото в човека.
А сутринта - дошла, ще те прогони
и сънят със нея ще си отлети.
Денят ми струпва хора със вагони,
ала къде, къде сред тях си ти...

07.07.2016 г.
С.

Балерина

Прави вечер пируети,
повдига се на палци в тъмнината
и след всички скъсани билети
пачката й е за смяна,
но душата -
тази тъжна балерина,
задържа се
върху разкървавени пръсти,
по-силна е облечена в коприна,
и наднича сякаш
любовта
да търси...

01.07.2016 г.
С.

Запратила сърцето си в простора

"Не виждате? Сложете си очите."
Камелия Кондова

Запратила сърцето си в простора,
то връща се при мене - бумеранг -
напоено със усмивките на хора,
откраднали съня ми. Точно как
намърдали са се във празната глава
не знам. В очите корабче пълзи.
Не, няма как да е от тая
любов, която може да лети.
От слънчогледите съм по-слънчасала.
Невъзможно е това да бъде тя.
Цялата ми Мара втасала,
сега цветя да късам, да броя...
"Обича ме" или пък "не"
не е по-важно
от това да пращам своите сърца,
какво като във тях е прашно...

"Грешиш, ми казват, ще размине."
"Лъжете се, само ми горчите."
Това от ляво няма да изстине.
"Не виждате! Сложете си очите!"

30.06.2016 г.
С.

"С любов: твоя"

Има хора, бедни, такива -
изгубени във свойта суета -
искат да ми потрошат молива.
Можела ли съм без тях да продължа (!?)
Ей, хора, вие сте "били"
и страницата с вас е изгоряла.
Ще пиша и след сто луни (!)
върху повърхността им бяла.
Но днешната луна не е за вас
и загледана без цензура в прибоя,
наблизо някъде дочувам джаз
и подписвам се "С любов" и "Твоя".

29.06.2016 г.
С.