Любовта не произвежда тъжни хора

Любовта не произвежда тъжни хора.
Тя е трудна, лесна, с две лица –
понякога е твоята опора,
понякога разбива те като скала.
Любовта е грешница и без вина,
тя е нашето начало или край,
сами избираме каква да бъде тя –
днес може да е пъкъл, утре – да е рай.
Любовта е странно измерение
и може, без да знаеш за това –
да те носи на високо. В мен е без съмнение
и питам те: дали и в теб е тя?

24.09.2016 г.

С.

Страхът

Страхът е пропукана броня,
камуфлаж, нерешима задача
и кара ме да се усмихна
само, за да не заплача.
Страхът е приятелско рамо,
бягство в самотни недели.
Страхът от любов е не само
непрежалими прегради, несмели
криле на изгубени птици
и тъга понякога го наричам.
Затова срещу него заставам
и през страха си аз пак те обичам.

24.09.2016 г.
С.

Дали изобщо ще се случиш

Омръзна ми от празни хора,
уморих се все отвън да чакам.
Чорапите ми - мокри на простора,
прокиснаха от празни обещания.
Зад заключени врати
най-често няма никой,
а отключените -
мъчно се отварят.
И идва време, болно от очаквания,
а сълзите ни (макар изсъхнали)
остават.
Главата от съмненията натежава
и можеш само залезите да получиш,
но всеки също изгревите заслужава
и чудя се
дали изобщо ще се случиш.

28.08.2016 г.
С.

На тръгване не се прегръща

Тръгвам си, за да не мисля
има ли при теб за двама място.
От невъзможната любов
май няма изход
и единственият път е бягство.
На тръгване не се прегръща
(очите ми като море на вкус са),
защото ако те прегърна,
вече никога не ще...
не ще успея да те пусна.

21.08.2016 г.
С.