Приличаш ми на дом

Приличаш ми на дом,
в който искам да се връщам.
Очите ти - заслон
на топлина. Обгръщам
с небето си
оградата на твоя двор.
Не виждаш ли, че ще вали
и ще настане мор?
На бурята в сърцето
оградата й соча.
Не намеря ли врата -
ще я прескоча.

14.04.2017 г.
С.

Не и днес

Седи във кухнята прегърбен,
настъпен от една прашинка.
А някога ме носил сам -
паметта му пуснала е бримка.

Чете си вестника и е подпрял
на стола два бастуна.
Те и двата са медал -
на живота повредена струна.

И плюнчи пръста, преобръща,
от буквите очите му мъждукат.
Той някъде назад се връща,
а епилогът на вратата чука.

Баба ми му се усмихва сладко
и маха му със нейния финес.
При нея ще отиде. Още малко,
но не и днес, но не и днес.

18.02.2017 г.
С.

Очертаят ли звездите млечен път

Очертаят ли звездите млечен път,
по него аз следите ти намирам
и тръгвам, зная, че под мен светът
без теб е... и с деня умира.

Утро, пожали човека,
който жив е само във съня.
Не, не ме събуждай! Нека,
нека още малко
да поспя.

29.12.2016 г.
С.

Коледата невъзможна

Изпепеляваща светлина прогаряше клепачите ми сякаш бяха от оризова хартия. Инстинктивно ги закрих с длан и внимателно надникнах между пръстите си. Слънцето нахлуваше необезпокоявано през прозореца. Приглушен от възглавницата стон издаде възмущението ми, че не съм дръпнала пердето снощи, и тогава видях, че корнизът е откачен в единия си край, а халките, придържащи параванът ми към света, са се измъкнали от хватката му.

Лежах по корем и така бях разпиляла крайниците си, че двойното легло ми се струваше малко. Успях да докопам телефона от нощното шкафче. Беше 8:25. Усетих пулсираща болка, която разцепваше главата ми и излизаше през двете слепоочия. Това, че се успивах за работа, не беше нещо ново. Датата, изписана на дисплея обаче, бе причината за миг да не мога да си поема въздух.