Земя

Днес поисках да съм неродена.
Че защо ми е това -
да стъпвам по земя ранена,
без да мога да я променя.
Макар сълзите й да бърша,
към устните й да подам вода -
все някой рязко се обръща
и забива нож от другата страна.
Та таз земя е наша майка,
с усмивка ни е чакала да се родим -
със плач сме се родили, братко -
за туй ли чудим се с какво да я сломим?
Земята ни ни храни -
ние я мърсим
и ходим боси върху нея...
Дано,
дано успеем
да я съхраним.

15.09.2015 г.
С.