Летните усмивки продължават,
макар с единия си крак във есента,
през прозореца дъжда да наблюдават,
опрели във стъклото му глава.
Коленете им ожулени мълчат,
но крещи безумно тази тишина:
"Върнете лятото! Тогава
ще се върне може би и любовта."
27.09.2015 г.
С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар