Откъсвам от посяти спомени
поникнали цветя - сълзи.
Прибирам в джоба си наронени
по пътя ми до тук трохи.
Прегръщам те на глас. Това е.
С огромни слънчогледени очи
пращам ти липа по вятъра, ухае
на затворени в буркан лъчи.
29.05.2015 г.
С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар